Протестанството в България

Институт за българска протестантска история

През 1815 г. мисионерът У. Х. Пинкертон предлага на Британското библейско общество издаването на нов превод на Библията на български език. Идеята му е поддържана от мисионерите Лийвс и Баркър, а по-късно и от Ригс. През 1840 г. излиза от печат Новият завет на новобългарски език в превод на Неофит Рилски. Това събитие е резултат от широката образователна дейност на протестантското движение по българските земи. Построени са мисионерски станции, печатници и училища, които заемат водеща роля в просветата на възрожденска България. Образователната дейност, която следва протестантските идеи и пуританската духовност, обучава ново поколение, което се включва активно в борбата за независима Българска църква и създаването на български евангелски църкви. Когато историческият момент настъпва, българските евангелисти активно се включват в освободително движение, Априлското въстание и сформирането на държавните институции на следосвобожденска България.

Българската Библия

През 1819 г. чрез руския консул в Букурещ Пини и Пинкертон и мисионерите Лийвс и Баркър се свързват с Теодосий Бистрички, който превежда Евангелието според Матей (издадено в Санкт Петербург през 1823 г.). Делото е продължено от Петър Сапунов, който през 1828 г. издава Четвероевангелието в Букурещ. През 1835 г. д-р Ригс се споразумява с Неофит Рилски за изготвянето на нов български превод на Новия завет, който през 1840 г. е завършен и издаден в Цариград.

Константин Фотинов и Стойно (Сава) Илиев Радулов се включват в ревизирането на текста, тиражиран 9 пъти в няколко издания през 1850 г., 1853 г., 1857 г., 1859 (2) и 1866 г. Фотинов работи върху превода на Стария завет от 1851 г. до смъртта си през 1858 г. Работата му е продължена от българския учител Христодул Костович (Сечан Николов). В периода между 1862 и 1863 г. в ревизията на текста се включва и поетът Петко Р. Славейков. До 1865 г. текстът на Новия завет е изцяло ревизиран според източнобългарското наречие. След повече от 12 години упорит труд през юни 1871 г. цялата Библия на български език е публикувана в Цариград, с което се поставя началото на национална езикова реформа на българския език.

Протестантите и Българското възраждане

Дейността на протестантското движение в България през 19-ти век:

· допринася изготвянето на нов български превод на Библията;

· въвежда модерни методи на образование и изграждане на национална образователна структура;

· изгражда мрежа от мисионерски станции;

· предлага религиозна алтернатива и духовност, базирана на пуританските принципи на вярата;

· катализира движението за независима Българска църква;

· организира първите български евангелски църкви;

· обучава български протестантски свещеници;

· изгражда българо-американски взаимоотношения;

· участва в освободителното движение на България;

· обучава първото поколение български държавници;

Ролята на българските протестанти в освободителното движение

Цифровата формула „1876 – Туркия ке падне” е дело на евангелския християнин Петър Вежинов. Като куриери на Вътрешната революционна организация служат българските евангелски проповедници Велико Петранов от Панагюрище, Н. Бояджиев и Н. Кочев от Пазарджишко, Благо Сарандов и Петър Мусевич от Македония. На чирпанския пастор Петър Дойчев са възлагани важни разузнавателни мисии. Иван Нейков е личен куриер на Георги Бенковски, а В. Караиванов от Чирпан е заподозрян и арестуван от турските власти.

Стефан Балабанов обезпечава голяма част от въстаническите униформи, а Рад Манев (оръжеен майстор) изработва оръжията за въстаниците. Проектът за Черешовото топче е дело на евангелския християнин от Панагюрище, майстор Стоил Финджиков. На решителното събрание в Оборище той е помолен да произнесе молитвата за благословение на делото за освобождението на България.

Роберт колеж и елитът на новата българска държава

Едни от най-видните политически и културни дейци на България, които реформират българската политика и култура през следвъзрожденския период, са завършилите протестантския Роберт колеж. За някои от тях пише „Ню Йорк Таймс” през 1918 г.:

· Константин Стоилов – министър-председател след Стефан Стамболов;

· Иван Евстратиев Гешов – министър-председател от началото на 20-ти век;

· Петър Димитров – след като се дипломира, преподава в Турция, по-късно като дипломат представя България на международно ниво;

· Константин Качов – банкер, който многократно работи в правителствата на Източна Румелия и България;

· Димитър Икономов – работил за няколко български правителства;

· Стефан Камбуров – офицер, умира през 1882 г.;

· Стефан Панаретов – 43 години професор в Роберт колеж, след това посланик на България в САЩ;

· Иван Славейков – министър на информацията и печата;

Хронология на протестантството до Освобождението на България

· 1815 г. У. Х. Пинкертон предприема задачата да открие българи, способни да преведат Библията на говорим български език;

· 1823 г. Теодоси Бистрички издава нов превод на Евангелието от Матей с помощта на Британското библейско дружество;

· 1828 г. П. Сапунов издава новобългарско Четвероевангелие;

· 1840 г. В Цариград излиза от печат Новият завет в превод на Неофит Рилски;

· 1857 г. В Шумен е основана Методистката мисионерска станция от Албърт Лонг и Уесли Притимън;

· 1858 г. Чарлз Морз се установява в Одрин заедно с първия българин, приел протестантската вяра – Гавраил Илиев;

· 1859 г. В Шумен пристигат мисионерите Флокън и Уелнис. В Пловдив се установяват У. Мериам и Дж. Кларк. Лонг започва редовни богослужения на български език в дома си във Велико Търново. В Стара Загора започва работа Теодор Баингтън;

· 1860 г. В Пловдив е открито първото протестантско училище на територията на България;

· 1863 г. Основано е Девическото училище в Стара Загора;

· 1864 г. Първа евангелска църква в София започва дейност под ръководството на конгрешанския мисионер Чарлз Морз;

· 1865 г. Гавраил Илиев води редовни богослужения в Свищов;

· 1867 г. Петър Мусевич и Чарлс Морз посещават Банско;

· 1869 г. В Банско има щатен протестантски проповедник;

· 1871 г. В Цариград е отпечатан първият цялостен превод на Библията на новобългарски език. Евангелската църква в Банско е учредена със събор;

· 1872 г. Учредена е Евангелската църква в Меричлери;

· 1874 г. Учредена е Евангелската църква в Ямбол;

· 1876 г. Избухва Априлското въстание;

· 1878 г. Освобождението на България;

Източник: http://protestantstvo.com