Ден на Реформацията

          На днешния ден  /31 октомври/ през 1517 година започва Реформацията в Германия! Мартин Лутер буквално забива своите 95 тезиса на вратата на Римокатолическата Църква, с което се изправя срещу догмите на църквата, която умишлено укрива от обикновените хора истината за Спасението и печели несметни богатсва от продажбата на индулгенции! 

      Това са 95 основоплагащи истини, които още през 15 век Мартин Лутер е прозрял, написал и защитил пред тогавашното духовенство. Тези тезиси са валидни със същото значение и днес за всеки човек, който се стреми да живее пълноценен християнски живот.

Праведност

1. Християнинът прави това, което е право, защото е християнин, а не за да стане такъв. Йоан 15:5.

2. Правда е равно на Исус. Нямаме правда, отделени от Него. Римл. 1:16, 17.

3. Единственият начин за търсене на праведност е да търсим Исус. Римл. 4:4, 5.

4. Християнството и спасението не се основават на това, което правите, а на Този, Когото познавате. Римл. 3:28

5. Неправенето на зло не означава, че вършите добро. Да не бъдете лоши не означава, че сте добри. Матей 23:27, 28.

6. Праведността ще ви направи морални, но моралът няма да ви направи праведни. Матей 5:20.

7. Добрите ни дела нямат нищо общо с причината за спасението, както и лошите дела нямат нищо общо с причината за погубването ни. Римл. 3:20.

Грях

8. Всеки се ражда грешен (т.е. себелюбив), защото се ражда отделен от Бога. Пс. 58:3.

9. Бог не ни държи отговорни за това, че сме родени грешни. Ез. 18:20; Йоан 1:9.

10. Съгрешаваме, защото сме грешни. Не сме грешни, защото съгрешаваме. Римл. 7:14-17.

11. Грехът (единствено число) - живот далеч от Бога - води до грехове (множествено число), т.е. до вършене на лоши неща. 1Йоаново 3:4.

12. Всеки, който живее отделен от Бога, живее в грях. Йоан 16:8,9.

Вяра

13. Най-добрата дефиниция на вярата е доверие. Доверието е разчитане на друга личност. Матей 15:21-28.

14. Познаването на Бога води до доверие в Него. Ако не Го познавате, няма да Му имате доверие. Ако Му нямате доверие, не Го познавате. 2Тимотей 1:12.

15. Вярата е плод на Духа, а не на човека. Тя не е нещо, над което работим, или което можем да изработим. Гал. 5:22.

16. Позитивното мислене не поражда истинска вяра, но вярата поражда позитивно мислене. Римл. 10:17.

Себепредаване

17. Себепредаването означава предаване на собственото "аз", а не на греховете. Предаването на греховете е резултат от себепредаването и от търсенето на Бога. Римл. 10:3, 4.

18. Усилията да се откажем от греховете си могат да ни попречат да се откажем от собственото "аз". Римл. 9:31, 32.

19. Никой не може да се саморазпъне или да стигне до себепредаване. Някой друг трябва да направи това за него. Гал. 2:20.

20. Ние сме контролирани или от Бога, или от Сатана. Единственото нещо, което можем да контролираме, е изборът кой да ни контролира. Римл. 6:16.

21. Себепредаването е предаване на правото на избор, но ние използваме правото си на избор да постигнем себепредаване. Отказваме се от избора да работим върху поведението; запазваме правото на избор да работим по въпроса за общуването. Фил. 2:13; Римл. 6:11.

22. Единственото съзнателно усилие в християнския живот е да се търси Бога. Спонтанните усилия за постигане на други неща ще са естествен резултат. Йоан 15:5; Фил. 4:13.

23. Духовно израстващите християни преживяват променливо себепредаване. Понякога разчитат на Бога, понякога на себе си. Лука 9:54; Матей 16:16, 17, 22, 23.

Преобразяване

24. Преобразяването е дело на Светия Дух, Който създава ново отношение към Бога и нова способност за опознаването Му. Йоан 3:3-8.

25. Преобразяването води до промяна на живота. Ез. 36:26, 27.

26. Преобразяването и покаянието са продължителен процес, а не еднократно действие. Лука 9:23.

Покаяние

27. Покаянието е скръб за греха и отвръщане от него. То е дар. Следователно скръбта за греха е дар и изоставянето на греха също е дар. Деяния 5:31.

28. Ние не променяме живота си, за да отидем при Исус. Отиваме при Него такива, каквито сме, и Той променя живота ни. Йоан 6:37.

29. Бог ни дава покаяние, преди да ни даде прощение. Деяния 3:19.

30. Светската скръб е съжаление за това, че сме нарушили закона и са ни хванали. Християнската скръб е съжаление за това, че сме съкрушили сърцето на най-добрия ни Приятел и сме Го наранили. 2Кор. 7:10.

Прощение

31. Единственият познат грях, който не може да бъде простен, е този, за който не сме се покаяли и не сме поискали прощение. 1Йоаново 1:9.

32. Грешникът няма никаква полза от прощението, ако не го приеме. Пс. 86:5.

33. Божието прощение е неограничено, но нашето приемане на това прощение може да бъде ограничено. Матей 18:21, 22.

34. Тези, на които е простено много, ще обичат много. Тези, които обичат много, ще се подчиняват много. Лука 7:41-43; Йоан 14:15.

35. Прощението е безплатно, но не и евтино. То струваше живота на Божия Син. Йоан 3:16.

Кръстът

36. Бог опрощава грешници, а не грехове, но Библията нарича това прощение на греховете. Исус умря, защото греховете не биха могли да бъдат простени. Исая 53:5, 6, 8.

37. Христос умря за греховете ни според Писанието. 1Кор. 15:3.

38. Кръстът даде възможност на Бога да бъде справедлив и въпреки това да прощава. Римл. 3:23-26.

39. Христовата смърт бе необходима, за да бъдем опростени. Йоан 3:14, 15.

40. Не можем да прибавим нищо към това, което Исус е направил на кръста, но Бог може да добави нещо много. Евр. 7:25; 9:11, 12.

Увереност

41. Да останем с Исус е толкова важно, колкото и да отидем при Него. Йоан 15:4.

42. Увереността в спасението не се губи, ако всеки ден лично общуваме с Исус. 1Йоаново 5:11, 12.

43. Християните трябва да знаят, че имат увереността в спасението днес. Йоан 6:47.

44. Библията проповядва "веднъж спасен - завинаги спасен", стига да не преставате да бъдете спасени. Матей 24:12, 13.

45. Не мирът идва от победата, а победата от мира. Йоан 8:11.

46. Причината, поради която продължаваме да съгрешаваме, е, че не вярваме, че ни е простено. Увереността води до победа. Несигурността води до поражение. 1Йоаново 3:2, 3.

Общуване

47. Праведността чрез вяра е преживяване, а не само теория. Фил. 3:9, 10.

48. Християнският живот на посвещение не е въпрос на предпочитание. Отношенията с Бога са основата на непреставащия християнски живот. Йоан 17:3.

49. Ако не отделяме време за Библията и за молитва, ще умрем духовно. Йоан 6:53.

50. Това, че четете Библията и се молите, съвсем не означава, че общуват с Бога. Но ако не го правите, няма да общувате. Йоан 5:39.

51. Основната цел на молитвата ни не е да получим отговор, а да опознаем Исус. Откр. 3:20; Йоан 17:3.

52. Основната цел на изучаването на Библията е не да получим информация, а да опознаем Исус. Откр. 3:20.

53. Нещата често се влошават, когато се молим, докато не се научим да търсим Исус заради самия Него, а не заради себе си. Йов.

54. Всеки, който поради поведението си се обезсърчава по отношение на връзката си с Бога, е законник. Римл. 7:14-24.

Послушание

55. Истинското послушание е дар от Бога (одеждата се дава даром!). Матей 22:11-14.

56. Истинското послушание е отвътре навън, а не отвън навътре. Матей 23:25, 26.

57. Истинското послушание е естествено и спонтанно. То идва чрез отношение с Христос, основаващо се на вяра. Йоан 14:15.

58. Човек, който разчита на Божията сила, няма защо да прави неимоверни усилия да бъде послушен. Би трябвало да прави усилия да не прави усилия. 1Йоаново 3:6.

59. Послушание, което е само външно, е фалшиво. Матей 5:20.

60. Ако познаваме Бога (каквато привилегия имаме), ще имаме живот на постоянно послушание. 1Йоаново 2:3.

Законът

61. Всеки, който се опитва да живее християнски живот, отделно от Христос, не е християнин. Той е законник независимо дали е консервативен или либерален вярващ. Гал. 3:1-3.

62. Нямаме сила за истинско спазване на закона. Синай няма смисъл без Голгота. Римл. 8:3.

63. Христос е краят на закона на правдата, но не и краят на закона. Римл. 10:4.

Делата

64. Добрите дела, вършени отделно от Христос, всъщност са лоши дела. Матей 7:22, 23.

65. Целта на добрите дела не е да се спасим, а да прославим Бога. Матей 5:16.

66. Когато стане въпрос за истинска вяра и дела, не можете да имате едното без другото. Яков 2:17, 18, 26.

Растеж

67. Вярата расте по качество, не по количество. Растежът е упованието ни в Бога. Лука 17:5, 6.

68. Човек не израства, като се опитва да израства. Матей 6:27.

69. Християните стават по-силни, ако осъзнават слабостите си. Когато са слаби, тогава са силни. 2Кор. 12:9, 10.

70. Всичко можем да постигнем чрез Христос, Който ни укрепва, а без Него не можем да направим нищо. Йоан 15:5.

Пребъдване

71. Сатана няма сила да накара уповаващите се на Бога да съгрешат, но тези, които разчитат на себе си, биват побеждавани лесно. 2Кор. 10:4, 5.

72. Пребъдващото ежедневно общуване с Бога води до пребъдващо себепредаване, упование в Него, което е ежесекундно. Йоан 15:1-5.

73. Поглеждането към личното "аз" винаги е точката на отделяне от Бога и нарушаване на ежесекундното упование в Него. Матей 14:28-30.

74. Бог никога няма да се отдели от нас. Ние обаче можем да изберем да се отделим от Бога. Римл. 8:35, 38, 39.

Свидетелстване

75. Бог иска да свидетелстваме не защото това е добре за Него, а защото е добре за нас. Матей 11:29.

76. Желанието да свидетелстваме идва естествено за истинския християнин (макар че методите може да са различни). 2Кор. 4:13.

77. Най-щастливият човек на света е този, който най-много служи на другите. Най-нещастният е този, който най-много служи на себе си. Марко 8:35.

78. Християнското служене в духовния живот съответства на упражненията във физическия живот. Деяния 3:6-9.

79. Не можем да дадем на другите това, което самите ние не притежаваме. Марко 5:19; Йоан 3:11.

Изкушение

80. Същността на изкушението е въпросът дали да живеем отделени от Христос. Йоан 16:8, 9.

81. Изкушението става грях, когато се съгласим с него в ума си. Матей 5:21, 22, 28.

82. Исус бе изкушаван да върши добро със собствени сили. Същото важи и за нас. Матей 4:2, 3.

83. Господ знае как да избавя благочестивите от изкушение, но не и нечестивите. 2Петрово 2:9.

84. Изкушенията се побеждават не по време на изкушаването, а много преди това. Евр. 4:16.

Победа

85. Победата не е нещо, което постигаме, а което получаваме. 1Кор. 15:57.

86. В християнската битка ние сме активни в борбата с вяра и пасивни в борбата с греховете. Еф. 6:10-18.

87. Истинската победа означава да победим стремежа си да победим. 2Лет. 20:15, 17.

Съвършенство

88. Съвършенството на характера не е наше дело, а Божие дело в самите нас. Евр. 13:20, 21.

89. Съвършенството може да бъде опасна тема, ако насочваме вниманието към себе си и към собствените си дела. Гал. 3:3.

Исус

90. Исус бе като Адам преди грехопадението в смисъл, че имаше безгрешно естество - не бе роден отделен от Бога. По физическа и умствена сила и морално достойнство (устойчивост) Исус бе като Адам след грехопадението. Лука 1:35; Евр. 2:17, 18.

91. Исус нямаше предимства пред нас в побеждаването на изкушенията. Евр. 4:15.

92. Исус победи изкушението по такъв начин, по какъвто и ние можем да го победим; чрез сила отгоре, а не чрез сила отвътре. Йоан 14:10.

93. Исус намираше греха за отвратителен. Докато се уповаваме на Бога, също можем да смятаме греха за отвратителен. Евр. 1:8, 9.

94. Никога не можем да бъдем такива, какъвто бе Исус, но можем да правим това, което Исус правеше. Йоан 14:12.

95. Проблемът с греха е нарушената връзка между Бог и човек. Целта на спасението е да възстановим тази връзка.

 

Източник: http://epcpleven.org