Добродетелната жена

           Човекът е най ценното нещо в този свят. Защо? Защото Бог му вдъхна частица от Своя Дух. Тази Божествена частица ни прави най-ценното нещо и тя е, която ни прави да бъдем по Божий образ и подобие. Човекът е завършек на Божието творение, а 'Добродетелната жена е венец на мъжа си.“ (Притчи 12:4а)

            Какво представлява венецът? - Венецът е плетеница от красиви и ухаещи цветя. В древността венецът е бил заслуга, награда, символ на власт и слава. Победителите в олимпийските игри са били увенчавани с лаврови венци. Божието слово, казва че добродетелната жена е венец на мъжа си, а 'а онази, която докарва срам, е като гнилота в костите му“ (Притчи 12:4). Какво значи добродетелна жена? Или добродетел? Буквално думата е съставена от две думи – добро и дело, което значи вършене, правене на добро. Но истинският смисъл е вършене, благодеяние, но то сърце, с любов, не само на близък или приятел, но независимо на кого, без да очаква отплата или благодарност, а защото така е устроен, това е неговото естество. Дълбокият смисъл на думата добродетел не значи само да върши добри неща, но да има добри, възвишаеми мисли и подбуди. Значи морални и духовни качества. Значи нравствена красота, нравствена сила. Нравствена енергия, нравствена мощ, с други думи „добродетел“ значи благородство като резултат на добро сърце. Добродетел е синоним на невинност и чистота.

          На какво е резултат добродетелната жена? Тя е резултат на промяната, която Исус е направил, на новото естество, което ни е дал. Истински добродетелната жена е жената, която е познала Исус, която е позволила да бъде ръководена и контролирана от Св. Дух. „Къща и богатство се оставят наследство от бащите, но благоразумната жена е от Господа“ (Притчи 19:14). Това значи, че тя е подарък от Бога на мъжа, но и че не ние сами, а Господ ни прави добродетелни чрез нашето послушание и подчинение на Него. На добродетелната жена е посветена 31-ва глава от притчи. Аз бих я нарекла „Oда на добродетелната жена“, където се казва, че: „Тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.“ Описва я като благословение за мъжа си, за семейството и околните й, като опора на мъжа си. „Сърцето на мъжа и уповава на нея и няма да му липсва печалба.“ През всичките дни на живота си, тя ще му донася добро, а не зло“ (Притчи 31:11-12). Описва я като чудесна домакиня, която се труди за издръжката, благополучието и уюта на семейството си. Подпомага бедните, грижи се за нуждаещите се „Простира ръката си към бедния и протяга ръцете си към нуждаещите се“ (Притчи 31:20). С поведението си издига авторитета на мъжа си. Тя е мъдра, защото „начало на мъдростта е страх от Бога“, „Отваря устата си с мъдрост и законът на езика й е благ“ (Притчи 31:26), защото е повлияна от Божето слово, което е „по-сладко от мед“. Затова не е крамолница или клеветница, но изговаря добри, благи, поучителни думи, думи на благословение. „Сила и достолепие са облеклото й“ (Притчи 31:25). Силата на облеклото е в това да подчертае истинската, чиста естетичност, Божествената красота, която Бо е вложил у нея като Негово творение. А достолепието значи красота, която буди чисти чувства на възхита, на уважение и респект, а не похотливост като жена, която се бои от Господа.