Послание на Юда

І. Общ поглед

1) Писателят на посланието според общоприетото богословско мнение е Юда. В Новия Завет са споменати трима души с това име, за които се предполага, че могат да бъдат този Юда, който е написал посланието.

A. Първият е апостол Юда Яковов (Лук. 6:16; Деян. 1:13), наричан още Тадей (Мат. 10:3). Малко вероятно е ап. Юда да е автор на посланието, защото ако беше такъв той щеше да упомене положението си на апостол. Всъщност авторът се разграничава от апостолите в ст. 17. Освен това Юда Яковов, според едно древно предание проповядвал в Сирия и в Едеса, където и умрял мъченически. Ако той бе автор на това послание, тогава то трябваше да бъде добре познато на сирийската църква, а именно тази църква първоначално не признавала това послание, поради което и то отсъства в т.н. сирийски превод „Пешито”.

B. Вторият вероятен автор би могъл да бъде един друг Юда, наречен Варсава (Деян. 15:22), който в качеството му на църковен лидер бил изпратен в Антиохия заедно с Павел, Варнава и Сила, за да извести на тамошната църква за решенията на Апостолския събор. Малко вероятно е обаче той да е автор на посланието.

C. Най-възможният автор на посланието следва да е третият Юда, за когото споменава Новият Завет, а именно по-младият брат на Яков, брата Господен (автор на посланието на Яков) и също плътски брат (или братовчед) на нашия Господ Исус. От посланието личи, че този именно Юда имал много общо с Господ Исус и с Яков, брата Господен, от използването на примери от природата и от сбития и изразителен стил.

Също като Яков Юда нарича себе си „с л у г а” от смирение, защото и той и Яков първоначално не вярвали в месианството на техния брат.
За Юда знаем, че той бил ж е н е н и че е вземал жена си на своите проповеднически пътешествия (І Кор. 9:5). Разказва се, че внуците му били изправени пред имп. Домициан през 90-те години заради това, че били роднини на Исус, Юдейския цар, и оттам евентуални претенденти за престола на Рим. Но когато видял мазолите по ръцете им и непретенциозния им външен вид, императорът ги освободил, защото не виждал в тях никакви претентенди за своя трон.

Според църковната история Юда, братът Господен станал приемник на своя брат Яков Праведния като епископ на йерусалимската църква, след като Яков бил убит с камъни от тълпата. Юда доживял времето на Домициан.

2) Повод и цел за написване на посланието.
П о в о д ъ т на Юда за написване на посланието била неговата душепастирска ревност за общото спасение на християните (вж. ст. 3). Като виждал как в християнските общини се появили лъжеучители, които упражнявали гибелно влияние върху вярващите, той не могъл да остане равнодушен (ст. 4).
Ц е л т а, която Юда преследвал била да настави в истината слабите християни, които лесно се влияели от лъжеучителите, и да ги насърчи да се назидават във вярата и да очакват Христовото Пришествие (ст. 20-21).

3) Темата на посланието е свързана с повода и целта му и тя е о т с т ъ п- л е н и е т о в църквата по онова време. От описанието, което дава Юда на отстъпниците става ясно, че отстъпниците са хора, които са християни на думи само, но всъщност те никога не са били новородени от Св. Дух и от Божието Слово (вж. Йоан 3:3, 5). Юда не говори тук за отстъплението като за временно явление, но за това че отстъпникът никога не е преживявал истинско обръщение. Поради което отстъплението е грях, който води към смърт (вж. І Йоан 5:16).

4) Вероятното време на написване на посланието е ок. 68-80 г.

ІІ. Съдържание

Тук няма да следваме съдържанието хронологически, а ще обърнем внимание на отделни текстове, които представляват особен интерес.

1) За падналите ангели
„И че ангели, които не опазиха своето достойнство, но напуснаха собственото си жилище, Той ги държи под мрак във вечни връзки за съда на великия ден” (ст. 6).
Някои тълкуватели свързват това ангелско отстъпление със събитието, описано в Битие 6:1-7, като смятат „божиите синове” за ангелски същества, които са слезли на земята в човешки вид и се женели за „човешките дъщери”, и в резултат на тези неестествени бракове се родило злото поколение на древните исполини.

Това мнение не намира подкрепа в Библията. Точно обратното: (а) Говорейки в този пасаж за „божии синове” и за „човешки дъщери” битиеписателят очевидно с това дава ясно да се разбере, че в онова предипотопно време всички хора на земята са били потомци или на п р а в е д н а т а л и н и я н а С и т, наричани още „синове божии” поради тяхната богобоязливост и преданост на Бог, или пък на н е п р а в е д н а т а л и н и я н а К а и н (каинити), които поради тяхното отчуждение от вярата, благочестието и близостта с Бога били наричани „човешки дъщери”. Според това тук става дума всъщност за едно смесване на праведната линия на Сит с каинитите, довело до небивалото нечестие, което и предизвикало всемирния потоп.

(б) Че ангелите няма как да са гореспоменатите „божии синове” заключаваме и от генералния извод на Господ Исус, Който като говори за състоянието на праведните след възкресението на мъртвите, казва че те „нито се женят, нито се омъжват, но са като Божии ангели...” (Мат. 22:30). Сиреч, ангелите не се женят, защото те са безполови и не са нито мъжки род, нито женски род.

2) За Мойсеевото тяло
„Но архангел Михаил, когато в борба с дявола се препираше за Мойсеевото тяло, не посмя да произнесе срещу него хулителна присъда, но рече: Господ да те смъмри” (ст. 9).
Юда не би могъл да цитира тук старозаветните писания, тъй като в тях никъде не се споменава за подобен спор. Книга Второзаконие казва кратко и ясно: „И изкачи се Мойсей от Моавските полета на планината Нево, на върха Фасга, който е срещу Йерихон...И умря там Мойсей, слугата Господен... И погреба го в дола в Моавската земя срещу Вет-Фегор, и никой не знае гроба му до днес” (ст. 1, 5-6). Някои изследователи свързват това с апокрифния труд „Погребението и възнесението на Мойсей”, откъслеци от който са достигнали и до наше време. В това творение се разказва как дяволът се явил по време на смъртта на Мойсей и предявил своето право над тялото на мъртвия израилев водач, като заявил, че то е негово заради убийството на египтянина, извършено от Мойсей (Изх. 2:11-15). Обаче, целта на дявола била тялото на Мойсей да бъде погребано публично и на известно място, за да може по-късно да го направи предмет на поклонение на евреите.
Библейската наука обаче е установила, че гореспоменатият апокриф е произлязъл някъде към края на 1. век, когато посланието на Юда вече е било написано. Следователно няма връзка между него и този апокриф.
Юда би могъл да заеме своя разказ за арх. Михаил от преданието, уверен в божественото вдъхновение на това предание. Напълно е възможно и друго обяснение, че Сам Бог му е съобщил този разказ чрез откровение.

3) Лавината на отстъплението
„Горко им, защото ходят по Каиновия път, заради печалба се впускат във Валаамовата заблуда, и погиват в Кореевото упорство” (ст. 11).
Тук е описано лавинообразното развитие на отстъплението, а именно:

A. Каиновият път означава отхвърляне на кръвното спасение (вж. Бит. 4:3-4) и възприемане на ч о в е ш к и я начин за спасение и усъвършенстване, сиреч човек да разчита на своите усилия и заслуги.

B. Валаамовата заблуда това е превръщане на божието служение в бизнес и средство за лично обогатяване.

C. Кореевото упорство пък е п р о т и в о п о с т а в я н е и н е п о д- ч и н е н и е на Бог и на Словото Му.
Лъжеучителите някога и днес участват в това лавинообразно развитие на духовното отстъпление.

4) Енох – предобраз на грабнатите светии
„За тях пророкува и Енох, седмият от Адам, като рече: Ето, Господ идва с десетки хиляди Свои светии да извърши съдба над всички...” (ст. 14-15а).
Тъй като това пророчество на Енох не се среща на друго място в Библията, някои смятат, че то е взето от апокрифната „Книга на Енох”. У. Макдоналд казва, че е възможно „едно просто обяснение, а именно, че Святият Дух е открил тези думи на Юда, както го е водил да напише и всичко останало в посланието”.
Що се отнася до правилното разбиране на този пасаж трябва да кажем, че той съдържа следните важни истини:

A. Този цитат говори ясно за В т о р о т о П р и ш е с т в и е на нашия Господ Исус, което ще стане в края на Голямата скръб, приключваща с Армагедонската война (вж. Откр. 19:11-15). А изразът „да извърши съдба над всички” говори: п ъ р в о за Съда над народите (вж. Мат. 25:31-46), който ще се състои в началото на Хиладагодишното царство на нашия Господ. В т о р о, цитатът визира по-нататък и Страшния съд (Откр. 20:7-15), който ще се случи след свършване на Милениума.

B. Пророчеството на Енох, цитирано от Юда, е едно чудесно разяснение и на една друга оспорвана истина, - че Г р а б в а н е т о н а Ц ъ р к в а т а ще стане п р е д и Голямата скръб. Защото „десетките хиляди светии”, това са не само ангелските войски (Откр. 19:14), но и светиите от Църквата, които вече са били грабнати преди да започне Голямата скръб. Че това са светии от Църквата разбираме от пояснението, че те са „облечени в бял и чист висон”, което е типичното облекло на спасените чрез кръвта на Христос (вж. Откр. 19:7-8; Мат. 22:11-12).
Това че Църквата е грабната преди Голямата скръб и след свършването на същата се завръща обратно на земята, като следва своя Жених, съответства напълно на основните елементи на еврейската сватба, тъй както тя била извършвана по времето на Христос, а именно:

(а) Най-напред бащата на момчето заедно с родителите на момичето подготвяли сватбата, като била заплащана зестра. Това съответства на Ефес. 5:25-27. Бог чрез Христос подготви, изработи и плати нашето спасение.

(б) Вторият елемент се състоял в отиване на младоженеца в дома на булката, за да я вземе. Което съответства на І Сол. 4:13-18, сиреч на Грабването на Църквата, състоящо се от възкресение на умрелите в Христа и от славно видоизменяне на телата на живите светии.

(в) Третият елемент представлявал извършване на сватбена церемония, на която били поканвани само най-близките роднини на момичето и на момчето. Сега булката била обличана и украсявана от приятелките й за предстоящата сватбена вечеря. Това съответства на Откр. 19:6-8, където са поканени само новозаветните светии. В р е м е т о на извършване на тази сватбена церемония е веднага след Грабването и преди Голямата скръб. След нея следва раздаване на наградите (ІІ Кор. 5:10; І Кор. 3:12-15).
Важно е да се отбележи, че в еврейската сватба между сватбената церемония и сватбената вечеря имало задължителна времева пауза. Което съответства на периода на Голямата скръб.

(г) Четвъртият момент бил същинската сватбена вечеря, на която били поканвани широк кръг от роднини и приятели на младоженците. Тя съответства на Откр. 19:9. Сватбената вечеря на Агнето и Невястата ще се състои с л е д Второто Идване на Христос на земята. На нея ще бъдат поканени много приятели на Младоженеца и на Църквата – светиите от Стария Завет и светиите от Голямата скръб. Те всички ще вземат участие в сватбената вечеря.

5) След като описва отстъпниците, Юда говори за поведението на вярващите. Първо, той ги предупреждава за опасността от лъжеученията, и след това ги насърчава да поддържат добра духовна форма, състояща се от четири момента:

A. Да назидават себе си във вярата

B. Да се молят в Святия Дух

C. Да пазят себе си в Божията любов

D. Да очакват за милостта на Бога, сиреч Неговото Второ Идване на нашата земя.

Най-накрая посланието завършва с едно превъзходно славословие на Бога.

П-р Д. Митев