Божественият Логос

Първите 18 стиха на Йоан 1 ни въвеждат в биографията на Исус. Тя започва с израза: „В начало бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог”. Тук за „Слово” е употребена гр. дума „логос”. Повечето тълкуватели обясняват значението на думата „логос” от гледна точка на гръцката философия. Според нея думата има основно две значения: РАЗУМ и ГОВОР, РЕЧ.

Оттам коментаторите заключават за Исус, че Той е, от една страна, най-висшия ИДЕАЛ или ИДЕЯ в разума на Бог, и от друга страна – Той е най-висшия ИЗРАЗ НА РЕЧТА или на ГОВОРА на Бог. Което е вярно, но е и недостатъчно. Защото не трябва да се забравя, че по професия ап. Йоан не бе гръцки философ, а обикновен еврейски рибар (вж. Мат. 4:21-22). И че в ума си той е имал в предвид не гръцката философия, а преди всичко еврейското богословие и еврейската традиция.

Евр. еквивалент за „логос” е думата „МЕМРА”.

(1) Понякога „мемра” означава БОГ, а понякога нещо, ОТДЕЛЕНО от Бога. Тъй ап. Йоан казва за Словото, че То „беше у Бога”, сиреч отделно от Бог. Но когато казва: „и Словото бе Бог”, той всъщност казва: МЕМРА и БОГ са ЕДНО И СЪЩО НЕЩО. Апостолът изяснява това, когато говори за троичността на Бог. Тъй, говорейки за мемра като за нещо отделно от Бог, това говори не за Бог-Отец, нито за Бог-Святи Дух, а за Нещо, Което пак е Бог и то БОГ-СИН.
(2) Мемра е божественото ТВОРЧЕСКО НАЧАЛО. Винаги, когато Бог твори, Той го прави чрез Мемра. Това казва и Йоан: „Всичко това чрез Него стана и без Него не е станало нищо от това, което е станало” (ст. 3). Бог твори чрез Мемра-Логоса.

(3) Мемра е божественият ИЗВЪРШИТЕЛ НА СПАСЕНИЕТО. В Ст. Завет, винаги когато Бог спасява – физически или духовно, Той прави това чрез Мемра. В ст. 12 се казва: „А на онези, които Го приеха даде право да станат Божии чеда, сиреч на онези, които вярват в Неговото име”. Сиреч, повярвалите получават спасение чрез Този, Който е Извършител на спасението.

(4) Мемра е СРЕДСТВОТО, чрез което Бог се ОТКРИВА ВЪВ ВИДИМ ОБРАЗ в Ст. Завет. Християнският термин за това е „теофания”. Освен „мемра” евр. равини използвали и израза „ШЕХИНА”, който говори за видимото изражение на Божията слава в Ст. Завет. Ст. 14 казва: „И Словото стана плът и пребиваваше между нас”. С което апостолът казва, че БОГОВЪПЛЪЩЕНИЕТО е в едно и също време и МЕМРА и ШЕХИНА, т.е. в Новия Завет Бог се разкрива във видим образ чрез Своя Син.

(5) Мемра е ИЗТОЧНИК НА БОЖЕСТВЕНОТО ОТКРОВЕНИЕ. Винаги, когато Бог се е откривал на хората, това е ставало посредством мемра. Това, което ние знаем за Бога, знаем го чрез мемра. В Ст. Завет се казва на много места, че словото на Господа дошло до този или онзи пророк. И тогава ап. Йоан заявява: „Никой никога не е видял Бога. Единородният Син, Който е в лоното на Отец, Той Го изяви” (ст. 18), сиреч СИНЪТ БОЖИЙ Е ИЗТОЧНИК НА БОЖЕСТВЕНОТО ОТКРОВЕНИЕ.

(6) Мемра е още БОЖЕСТВЕНИЯТ ПЕЧАТ, с който Бог удостоверява истинността на Своите завети с хората. В Ст. Завет откриваме общо 8 завета: три от тях са сключени от Бога с цялото човечество, и пет – само с Израил. В тази връзка се намира и ст. 17: „понеже законът бе даден чрез Мойсей, а благодатта и истината дойдоха чрез Исус Христос”. Старозаветната епоха се базираше на завета с Мойсей или Синайския завет. Той бе подпечатан чрез Шехина, сиреч славата Господна (вж. Изх. 24:15-18). Обаче Новият Завет, заветът на благодатта е подпечатан с КРЪВТА НА ИСУС. Господ Исус е божественият Печат на Новия Завет.

Според книгата „Животът на Исус”, от д-р Фрухтенбаум

П-р Д. Митев