Поне 14 причини да вярваме, че грабването ще стане преди голямата скръб

Сам Спасителят въвежда темата за Грабването на църквата Си, като казва в
Йоан 14:1-3: „...вярвайте в Бога и в Мене вярвайте. В дома на Отца Ми има много обиталища; ако не бе така Аз щях да ви кажа. Отивам да ви приготвя място. И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, тъй че където съм Аз да бъдете и вие с Мене”.

След това ап. Павел пише на солунските християни следното относно това славно и велико събитие – Грабването: „...това ви казваме чрез слово от Господа, че ние живите, които останем до пришествието Господно няма да предварим умрелите; понеже Сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба, и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред; после ние живите, които сме останали, заедно с тях ще бъдем грабнати на облаци да срещнем Господа във въздуха, и така ще бъдем всякога с Господа”. (І Сол. 4:15-17)

Относно Грабването на църквата има р а з л и ч н и м н е н и я и особено във връзка с времето на това събитие:
 че Грабването ще се случи п р е д и Г. скръб;
 че то ще се състои по с р е д а т а на Г. скръб;
 че то ще стане в к р а я на Г. скръб, и др. под.

Ето някои о с н о в а н и я и п р и ч и н и, поради които ние вярваме, че Грабването на църквата ще стане п р е д и Г. скръб.

(1) Цялостното протежение на историята на църквата е описано в Откр. 1 – 3. И тук историята на църквата и нейното пребиваване на земята просто свършва. Тогава Откр. 4:1 описва случващото се след периода на седемте църкви. Ето защо оттук нататък църквата не се споменава повече в кн. Откровение.

(2) През времетраенето на Г. скръб, описано в Откр. 6 – 19:6 не се споменава нищо и никъде за Христовата църква. Това е така, защото тя е била грабната преди започването на Г. скръб.

(3) В І Сол. 1:9-10 ап. Павел пише: „...и да очаквате от небесата Неговия Син... Исус, Който ни избавя от идещия гняв”. И пак в І Сол. 5:9 той казва: „...Бог не ни е определил на гняв, но да получим спасение...”. Терминът „гняв” или „денят на Господа” не се отнася нито до ада, нито до пъкъла, но обозначава Г. скръб.
Сравнението между І Сол. 4:14-18 и 5:1-2 посочва, че грабнатите няма да преживеят гнева на Господния ден, т.е. Г. скръб.
„Гневът на Агнето”, описан в Откр. 6:16 не се отнася до църквата, защото тя не очаква съдия, а своя възлюбен Младоженец (Откр. 22:20 и Йоан 5:24).
І Пет. 4:17 и І Кор. 11:31 говорят ясно, че с е г а Бог съди църквата Си, за да не бъде тя съдена чрез гнева на Г. скръб.

(4) Двадесет и четирите старейшини описани в Откр. 4:4 не са небесни ангели, нито някакви други небесни същества, но те представляват вече грабнатата църква, защото:
 ги виждаме да седят на тронове – вж. І Кор. 6:2-3 и ІІ Тим. 2:12, където се казва: „...то ще и да тронуваме заедно с Него...”;
 Виждаме ги облечени в бели дрехи – символ на спасението в Христос (вж. гл. 3:4-5; 19:8);
 Те са увенчани с венци, което е обещано на вярващите от църквата (вж. ІІ Тим. 4:8);
 Наречени са старейшини – израз, присъщ само за църквата (вж. І Пет. 5:1; Деян. 20:17, 28);
 Двадесет и четирите стареи пеят нова песен и казват на Агнето: „...изкупил си ни за Бога чрез кръвта Си...и направил си ни царе и свещеници на Бога, и ще царуваме на земята” (Откр. 5:9-10), с което те се идентифицират с Христовата църква.
Забележително е, че за мъчениците, спасени през Г. скръб не се казва, че те имат венци на главите, но само, че са избелили дрехите си в кръвта на Агнето (Откр. 6:9-11). Т.е., те не са църквата, за която се казва, че ще царува заедно с Христос (Откр. 5:10).

(5) Откр. 4:5 казва: „...и имаше и седем огнени светила, които горяха пред престола, които са седемте духове Божии”. Седемте Божии духове олицетворяват пълнотата на Св. Дух, Който вече е напуснал земята и се намира в небето. Което е в унисон с ІІ Сол. 2:6-7, където се казва за Него: „...тайната на беззаконието действа вече, само догдето се отмахне Онзи, Който я възпира сега”. И както Авраамовият слуга Елиезер заведе Ревека пред Исаак, така и Св. Дух ще заведе и представи църквата пред Христос (вж. Ефес. 5:27). И тогава на земята ще се разрази „тайната на беззаконието” (вж. ІІ Сол. 2:8).

(6) На църквите в Тиатир и във Филаделфия е обещано: „”...ще му дам утринната звезда”, т.е. р а н о, преди да е започнала „слънчевата жега” на Г. скръб; „...ще те опазя от времето на Г. скръб, която ще дойде върху цялата вселена”. Това е обещание, отнасящо се изобщо за църквата, а не само за т.н. филаделфийски църковен период. Никога досега църквата не е преживявала подобна „скръб, която ще дойде върху цялата вселена”. Очевидно е, че тази скръб ще е Г. скръб. Който си мисли, че църквата ще бъде на земята през времето на Г. скръб, и че въз основа на Откр. 3:10 тя ще бъде опазена през време на Г. скръб, той се заблуждава, защото повествуванието на кн. Откровение ни казва, че по време на Г. скръб светиите ще бъдат измъчвани и убивани (вж. Откр. 6:9-11; 11:7; 12:11; 13:7, 15 и др.).

(7) Грабването на църквата е неразривно свързано с т.н. момент на изненадата. За това говори Спасителят, като казва: „А за онзи ден и час нокй не знае” (Мат. 24:36 а). Че Грабването може да стане всеки момент се упоменава в Йоан 21:22: „...ако искам той да остане, докле дойда, тебе що ти е?” Също и в Рим. 13:11-12: „...часът вече настана да се събудим от сън, защото спасението е по-близо сега, отколкото когато повярвахме. Нощта премина, а денят наближи...” Същата идея е налице и в Откр. 22:20: „...Ето, ида скоро!...” Заключението е, че ако Грабването щеши стане през време на Г. скръб, то моментът на изненадата напълно отсъства. Значи то трябва да стане през неизвестността преди Г. скръб и преди подписването на договора между Израил и Антихрист.

(8) Жената, описана в Откр. гл. 12 не е църквата, защото:
А/ Само Израил е наричан в Писанието „жена на Бог” (Ис. 54:1; 47:7-9; 50:1; Ос. 2:1-23).
Б/ За църквата никъде в Писанието не се говори като за жена на Бог, но тя е наричана „чиста девица” (ІІ Кор. 11:2; Ефес. 5:25-27).

(9) Голямата скръб е идентична със Седемдесетата седмица на прор. Даниил: „Седемдесет седмици са определени за народа ти и за святия град...” (Дан. 9:24 а-б). Тук се говори за седемдесетата седмица като отнасяща се единствено за Израил, а не за църквата. Сиреч, църквата не е отредена за Г. скръб.

(10) Откр. 20:4-6 говори за възкресение на мъртви преди започване на Хилядагодишното царство. Това са обаче само мъчениците от Г. скръб. Тогава, кога и къде са били възкресени вярващите, като се започне от апостолската Петдесятница (Деян. 2) и до този миг? И откъде идват те, че се явяват заедно с Яздещия на белия кон в Откр. 19? За последните именно се казва в Юда 14: „...Ето, Господ идва с десетки хиляди Свои светии”. Единственият верен отговор е, че те са били възкресени преди Г. скръб, след което са отишли на небето, и сега, в края на Г. скръб се връщат отново заедно с Яздещия на белия кон.

(11) Ап. Павел говори за „тайната на църквата”. „...една тайна ви казвам...” (І Кор. 15:51). В Ефес. 3:3-10 той говори за „тайната”, „тайната Христова”, „тайната, която от векове е била скрита у Бога” – и това е църквата. Важно е да се знае, че „тайната на църквата” приключва с Грабването й. За да започне оттук нататък изпълнението на пророчествата, отнасящи се до Израил. Което става именно през Г. скръб.

(12) Аргументът за едновременност, упоменат в Мат. 13:30 се използва от някои в подкрепа на мнението, че Грабването ще стане в края на Г. скръб. Там се казва: „Оставете ги да растат заедно до жетвата; и във времето на жетвата ще река на жътварите: Съберете първо плевелите, и вържете ги на снопове за изгаряне, а пшеницата съберете в житницата Ми”. Т.е. осъждението на неправедните и награждаването на праведните стават едновременно, а не са отделени едно от друго от времева пауза или от периода на Г.скръб, както поучавахме досега.

Ще разочароваме привържениците на аргумента за едновременността като изтъкнем, че описаното в горния пасаж не е едновременно събитие, а времеви цикъл. Този начин на изразяване на Христос и на стиковане на подобни събития е познат още в Ст. Завет:
 напр. в Исая 9:5-7, където се говори за 1-то и 2-то Идване на Христос като за непосредствено следващи едно след друго;
 или Исая 61:1-2, където „годината на благоволението Господно, и деня на въздаянието от нашия Бог”, визиращи отново 1-то и 2-то Идване на Христос са поставени в един комплект, а ние знаем, че между тях лежи промеждутъкът на Църквата;
 или Мал. 3:1-2, където се говори за едновременност на служението на Йоан Кръстителя и на 2-то Пришествие на Христос.
Ето защо по същия начин трябва да се съпоставят Грабването (наградите) и Г. скръб (въздаянието), тъй като тайновидецът Йоан на Патмос ги вижда и описва разделно.

(13) Аргументът за „последната тръба”.
В текста в І Кор. 15:52 е упомената „последната тръба”.
Онези, които поставят Грабването на църквата в средата на Голямата скръб или в самия й край, твърдят, че тази „последна тръба” е същата със „седмата тръба” в Откр. 10:7; 11:15-19. Което не е правилно и е невъзможно. Първо, защото когато ап. Павел е писал Първото послание до коринтяните, кн. Откровение все още не е била написана и коринтяните е нямало как да знаят каквото и да било за тръбенето на седемте тръби през време на Г. скръб. Сам апостолът може и да е знаял, обаче той нищо не споменава за седем тръби или че това е точно седмата тръба от Г. скръб.
Тогава остава да съобразим и да приемем, че когато Павел говори тук за последна тръба, той е говорил на коринтските вярващи, които са познавали Закона и еврейското богослужение за нещо, което не им е било непознато. Именно, те са знаяли за старозаветните празници и по-специално за празника на тръбите (Лев. 23:24). През време на този празник първите шест тръби са изсвирвали кратки, пронизителни тонове. А седмата тръба е издавала продължителен, заключителен звук. Именно нея има предвид ап. Павел, говорейки за седмата тръба на коринтяните и на солунците. Той иска да им внуши, че седмата, последната тръба е сигнал за Грабването на църквата и за започването на Голямата скръб, което всъщност е изпълнение на пророческия замисъл на Празника на тръбите.
Тръбите в І Сол. 4:16 и в І Кор. 15:52 са идентични със седмата тръба от Празника на тръбите. Те нямат нищо общо със седмата тръба от кн. Откровение.

(14) Притчата за Десетте девици илюстрира прекрасно хронологията на Грабването на църквата.
Тази притча има за цел да подчертае един много важен момент. Според юдейската сватбена традиция всяка сватба се е състояла от ч е т и р и етапа:
А/ Първо, родителите на младоженеца и на булката уговаряли УСЛОВИЯТА ЗА СВАТБАТА И БИЛА ПЛАЩАНА ЗЕСТРАТА НА БУЛКАТА. Понякога това ставало години преди самата сватба, а понякога – наскоро преди сватбата. Това съответства на Ефес. 5:26.
Б/ Тогава младоженецът отивал в дома на невястата, за да я ИЗВЕДЕ ОТ ТАМ И ДА Я ЗАВЕДЕ В СВОЯ ДОМ. Той и тя, наближавайки неговия дом, били посрещани празнично и приветствани от дружинката на 10-те девици. Това съответства на Ефес. 5:27 или на Грабването на църквата.
В/ След това ги въвеждали за СВАТБЕНАТА ЦЕРЕМОНИЯ, на която били поканвани ограничен брой гости. Тя се състояла в обличане на булката и младоженеца в сватбарско облекло. Което съответства на І Кор. 3:13-15; ІІ Кор. 5:10 и Откр. 19:7-8, където се говори за награждаването на вярващите в Христос.
Г/ Тогава следвала СВАТБЕНАТА ВЕЧЕРЯ. Според евр. традиция сватбената церемония и сватбената вечеря били винаги отделни празненства, между които имало времева пауза. Затова и Грабването, което отвежда Църквата към сватбената церемония (Откр. 19:7-8), е отделено от сватбената вечеря (Откр. 19:9) чрез времетраенето на Голямата скръб.

И тъй, ние вярваме, че Грабването на църквата ще стане п р е д и Голямата скръб. Но по-важно от това е всеки християнин да очаква Своя Господ и да бъде приготвен за Неговото скорошно идване.

П-р Д. Митев