Лука 4 Покорството носи власт

„Тогава, като Го заведе на една планина на високо и Му показа всичките царства на вселената, в един миг време, дяволът Му рече: На Тебе ще дам всичката власт и слава на тия царства, защото на мене е предадена и аз я давам комуто ща, и тъй, ако ми се поклониш, всичко това ще бъде Твое”.
Много хора желаят власт, стремят се към власт и искат да я придобият на всяка цена. За тях властта е самоцел. Те я разбират като възможност да блеснат в очите на останалите хора и също да се почувстват господари на съдбата на други хора. Това им доставя самочувствие и особена гордост.

Това широко разпространено мислене е свойствено на човека от момента на грехопадението и до днес (Бит. 3:5). То бе внушено на първите хора от самия Сатана. Той пръв от всички Божии създания възжела най-висшата власт и от този момент бе изхвърлен от висотата, на която Бог го беше поставил (Ис.14:12-15).

Всъщност властта е нещо, което Сам Бог е постановил и то за добро (І Пет. 2:13-17). Но кога властта се обръща в зло и става противна на Бог? Днешният св. прочит дава отговор на този въпрос. Сатана схващаше властта като възможност да командва съдбините на целия свят, без обаче сам да е покорен на някой друг, сиреч без да признава друг авторитет над себе си. Невероятно е да си го помислим, но изглежда той е смятал, че и Исус носи същото мислене. Очевидно е, че той не е проумял, че слизането на Исус от небето на нашата грешна земя, животът Му на най-обикновен човек, и готовността Му да умре с позорна смърт, това е израз на най-дълбоко смирение. „Затова и Бог Го превъзвиси, и Му подари името, което е над всяко друго име” (Фил. 2:9).

Именно смирението донася властта. Ап. Яков казва: „Смирявайте се пред Бога и Той ще ви възвисява” (4:10). Евангелският път към властта е първо, смирение и второ, покорство. Христос бе покорен на властта на Отец и затова получи всичката власт на небето и на земята. Ако и ние като него се смиряваме и сме покорни на властта, която е над нас, тогава и ние ще бъдем издигнати в положение на власт. И това ще стане съвсем естествено, дори без самите ние непременно да сме го желали.

П-р Д. Митев