Изцелението на беснуемия

ЛУКА 11:14-20

Евангелист Марко изяснява (3:22), че описаната ситуация е била предизвикана от йерусалимските книжници. Те пристигнали в Галилея от Йерусалим нарочно, а именно за да обявят тяхното становище относно месианството на Исус от Назарет. До тук те следвали предписанията на Синедриона, според които всяка месианска претенция трябвало: първо, да бъде внимателно наблюдавана, второ – да бъде подложена на обсъждане чрез въпроси и отговори, и на трето място – да се обяви заключение по въпроса..

Досега книжниците и фарисеите наблюдавали действията и особено чудесата на Исус. След това те Му задават множество въпроси относно източника на властта и на силата Му. Дошло време те да обявят и тяхното окончателно решение относно месианството на Исус. Изцелението на бесноватия обаче, за което говори ев. Лука, объркало плановете им, като им създало затруднения.

По време на тогавашния юдаизъм изгонването на демони не било нещо непознато, напротив, и фарисеите и техните ученици практикували екзорцизъм. Но следвайки винаги един строго определен ред, състоящ се от три стъпки:

1/ Екзорцистът (изгонващият демони) трябвало да установи к о н т а к т с наличния демон. Сега демонът използвал говорните възможности на обладания от него.

2/ След установяване на контакта било важно демонът да разкрие и м е т о си.

3/ Узнал името на демона, екзорцистът н а з о в а в а л демона п о и м е и му заповядвал да напусне обладания. Господ Исус също следвал тези стъпки, когато изгонвал демони (вж. Марк. 5).

Известно било обаче, че съществувал вид демон или демони, които не могли да бъдат изгонвани чрез споменатата тристепенна процедура. Именно т.н. н е м и демони, или демони, които повреждали говорната способност на обладания от тях. И понеже говорната способност на обладания бивала повредена, не могла да бъде осъществена никаква комуникация с демона с цел да бъде разкрито името му.

Ето защо в тогавашната юдейска практика „немите” демони изобщо не могли да бъдат изгонвани. И пак според нея, когато дойдел Месия, Той единствено щял да бъде в състояние напълно да се справи с всеки един от тях.
Според Талмуда т р и били чудесата, които единствено Месия можел да извършва, а именно: да очиства прокажени, да отваря очи на слепородени и да изгонва „немите” бесове. Исус Христос извършил не веднъж тези чудеса. И сега, след проговарянето на немия човек и освобождаването му от демона, евреите и техните водачи трябвало най-после да отговорят на важния в ъ п р о с: Е ли Исус израилевият Месия или не е? Защото Той правел точно това, за което равините винаги твърдяли, че то е право и прерогатив само на Месия. Тъй книжниците имали на разположение само д в е о п ц и и: Или да признаят, че Исус е Месия на основание на трите вида чудеса, които Той върши, или да Го отхвърлят. Ако обаче Го отхвърлели, то те трябвало да обяснят тогава, как така Той притежава сила да извършва тези специални чудеса. Стих 15 от днешния прочит показва, че водачите избрали втората опция – да отхвърлят Исус.

И те се аргументирали с това, че Исус Сам е под властта на началника на бесовете – Веелзевул, и чрез него ги изпъжда. „Веелзевул” е съставно име от два евр. израза и означава „господар на мухите”. В Талмуда още е записано, че Исус омаял еврейския народ посредством магьоснически умения. Тях пък Той бил научил в Египет. Бидейки в Египет, Той изрязвал ивици в тялото Си и в образувалите се рани поставял бележки с името на Бога. Благодарение на този трик Той успявал да извършва Своите чудеса. Тази била официалната аргументация за отхвърлянето на Исус.

За нас днес е ясно, че еврейският народ, повлиян главно от водачите си, е допуснал главоломна грешка, като е отхвърлил Исус и не само не Го е признал за свой Месия, но и Го приравнил с Веелзевул. Разбираемо е и че това отхвърляне е именно х у л а т а п р о т и в С в я т и я Д у х. И че заради това деяние евреите са били сполетяни от катастрофата на тоталното им разпръсване по целия свят, което е валидно и в наше време.

За нас като членове на Христовата църква е важно да почитаме Христос като Господ в сърцата си. Ние не бихме Го отхвърлили по начина по който евреите сториха това. Но бихме го сторили, ако Той няма п ъ р в о т о м я с т о в живота ни – личния и църковния. Нека у нас да няма нищо, което да засенчва или да измества светлия Му образ.

П-р Д. Митев