Родословието на Исус Христос

Сравнено с родословното дърво на Исус Христос, дадено от ев. Матей, това в Евангелието сп. Лука е значително по-обширно.

Най-напред евангелистът упоменава възрастта, на която Исус е навлязъл в публичното Си служение, а именно 30 години. Това е била възрастта, на която според Мойсеевия закон свещениците били допускани до служение. „И говори Господ на Мойсей и на Аарон и рече им: Изброй измежду Левиевите синове... от тридесет години и нагоре до петдесет години, всички които се числят към рода, за да вършат работа в скинията на събранието” (Числ. 4:1-3).

Сравнявайки двете родословни таблици – у Матей и у Лука, прави впечатление, че Матей не стига по-далеч от Авраам. Докато Лука се простира много по-назад, достигайки чак до Адам. За това има основателни п р и ч и н и.

П ъ р в о, Матей цели да изтъкне, че Исус Христос е син на Авраам, в чието потомство ще се благославят всичките народи по земята (Бит. 12:3). И също, че Той е син на Давид и като такъв е наследник на Давидовия трон. Това е причината Матей да започва родословието с Авраам и да го завършва с Яков, който е баща на Йосиф.
В т о р о, Лука последователно изтъква принадлежността на Исус към потомството на жената, което трябваше да смаже главата на змията (Бит. 3:15). За целта Лука, тръгвайки по обратния път, от Илий, който е бил баща не на Йосиф, а на Мария, се връща далеч назад в свещената история и стига до праотеца на човечеството – Адам.

И още един в а ж е н е л е м е н т има, който е съществен и при двамата евангелисти и той е свързан с потомството на Давид. Тъй ев. Матей, който описва родословното дърво след Соломон и стига до последния потомък на този цар, именно Йехония (І Лет. 3:15-16), обяснява, че правото на законно наследие е било прехвърлено на Салатиил (І Лет. 3:17, 19). Салатиил пък бил от рода на Н а т а н – един от синовете на Давид. Следвайки тази родословна линия, Лука оставя настрана всички юдейски царе.

И тъй, сп. Матей, баща на Йосиф е Я к о в, а сп. Лука е И л и й. Матей ни представя родословието на Йосиф, докато Лука – на М а р и я. Ясно е, че и Йосиф и Мария са били потомци на Давид, но според две различни родословни нишки. На въпроса, защо все пак Лука завършва родословието си с Йосиф (както и ев. Матей), а не с името на Мария, трябва да се знае, че евреите тогава нямали обичай да се водят родословни таблици по женска линия.

Зачването и рождението на Исус Христос без участието на мъж и лишено от страстна похот (Пс. 51:5), осъществено чрез творческо чудо от Святия Дух (Лука 1:35), често се е сблъсквало и днес се сблъсква с недоверие и скептицизъм. Може би затова ев. Лука, с цел да покаже, че и първият човек е произлязъл чрез такова творческо чудо (Бит. 2:7), свързва родословието на Исус Христос с първия човек, Адам. В тая връзка охридският архиепископ Теофилакт казва: „Ако ти не вярваш, че вторият Адам се е родил без семе, моля те, насочи ума си към първия Адам, и тогава ще разбереш, че той е създаден от Бог без семе, и тогава не бъди невярващ, а вярващ!”

П-р Д. Митев