Мотивация за святост

І СОЛУНЦИ 3:13:
„за да утвърди сърцата ви непорочни в светост пред нашия Бог и Отец при пришествието на нашия Господ Исус с всичките Негови светии”.

Ключовата дума в това послание е „п р и ш е с т в и е”, защото тя не само често е споменавана от Павел в посланието, но и защото общият смисъл на тази новозаветна книга е фокусиран върху пришествието на Господ Исус Христос.Тъй и разглежданата от нас трета глава завършва с насърчение да живеем свято, защото пришествието ще дойде.
Във връзка с темата за пришествието, онова което впечатлява в разглеждания стих е ясната идея за това, че при Своето пришествие Господ Исус Христос няма да се завърне на земята Сам. Кн. Откровение 19:14 казва, че „небесните войски, облечени в бял и чист висон, следваха подир Него на бели коне”. Първото впечатление, което придобиваме от този цитат е, че тук става дума за а н г е л и т е и това е вярно. Но не само те.

Защото облеклото на тези небесни войски е същото, каквото е на двадесетте и четири стареи (Откр. 4:4), които представляват грабнатата Църква пред престола на Бога и на Агнето, и което облекло традиционно изобразява Христовата Невяста (вж. Откр. 19:8). Следователно, небесните войски са съставени както от ангелите, тъй и от с в е т и и т е на Бога. Това ни казва и днешният св. текст: „при пришествието на нашия Господ Исус с всичките Негови светии”. Сиреч, Христос идва втори път на земята заедно със Своите светии. Че е така се убеждаваме и от пророчеството на Енох, цитирано от ап. Юда: „Ето, Господ иде с десетки хиляди Свои светии...” (ст. 14), което е преповторено и от прор. Захария: „И Господ Бог мой ще дойде и с Тебе ще са всичките светии” (14:5). Естественият въпрос сега е: А к о и са тези светии? Това не могат да бъдат старозаветните светии, защото те ще възкръснат едва след Съда над народите в Откр. 20:4 (вж. Мат. 25:31-46), сиреч с л е д Пришествието в края на Голямата скръб. Те не са и светиите от Голямата скръб, защото те пък ще възкръснат с л е д възкресението на старозаветните светии (Откр. 20:4). Логичният отговор на въпроса за това, кои са тези светии, които придружават Христа при пришествието Му е: това е Неговата Ц ъ р к в а.

Но тук веднага възниква въпросът: А к о г а е отишла тя на небето при Него, та да се връща заедно с Него при пришествието Му? Няма друг отговор освен, че Църквата е била грабната от Него п р е д и да започне Голямата скръб (І Сол. 4:14-18). Това разбиране не е измислено „едва” през ХІХ век, както твърдят някои съвременни модернисти. То в и н а г и си е било в ъ т р е в Библията, било е винаги ч а с т от нея. Павел се моли, щото солунците да бъдат с в е т и и н е п о р о ч н и при Господното пришествие (вж. 5:23). Няма по-голяма мотивация за свят живот от представата, че Исус скоро ще дойде, за да ни вземе при Себе Си.

П-р Д. Митев