Благочестие и хваление

ПСАЛОМ 15:1 „Господи, кой ще живее в Твоя свят шатър? Кой ще живее в Твоя свят хълм?”

Можем да назовем този псалом „Песен за реда”. Давид е устроителят на хвалебния дял в общественото богослужение. И като такъв той се погрижил да има както хвалебни песни и възгласи, тъй и певци. Изобщо той въвел строен порядък в богослужебния живот на израилтяните. Но Давид разбирал много добре, че ред и благочиние трябва да има и в личния живот на вярващия човек. И затова поставя важния въпрос за това, кой е достоен да пристъпи към Бог и да има интимно общение с Него. Въпрос, касаещ Давида, но и всеки един от християните днес. Очевидно е, че за Давид не е било безразлично, как човек застава пред Бога – с какви мисли, с какво сърце, с какъв духовен багаж, изобщо какъв е.

Има мнозина вярващи, които считат, че приближаването при Всевишния е лесна и проста работа, че е без значение, какъв е духовният им живот.
Обаче Давид е знаел, че дори ангелите имат недостатъци в очите на Бога, и че ако те Му се покланят с покрити лица, тогава как човек би се удостоил да застане пред Всевиждащия.
Първичният отговор на горепоставените въпроси би бил, че никой човек не е достоен и не може да застане пред Бога. Обаче, в светлината на Божието Слово ние узнаваме, че има Един, Който е без недостатък и това е Господ Исус Христос. Единствено чрез Него и уподобени на Него ние имаме привилегията да стоим пред Всемогъщия и да имаме интимно общение с Него.

„И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос, посредством Когото ние чрез вяра придобихме достъп до тая благодат, в която стоим и се редваме поради надеждата за Божията слава” (Рим. 5:1-2).

П-р Д. Митев