Избрани по благодат

МАТЕЙ 10:16-23

Този текст има поне две важни значения за вярващите хора – едно универсално и едно пророческо.

На   п ъ р в о  място, този текст е адресиран до всички вярващи по лицето на земята, като се започне от времето на апостолите и се стигне до мига на Грабването на църквата от Господа. Исус предупреждава Своите Си, че в този свят те никога няма да бъдат приети и признати, а напротив, ще бъдат гонени и ще понесат враждебност. И това е така, защото църквата има за свой Княз Господа, а князът на този свят е Сатана (Йоан 14:30). Но ако църквата започне да се чувства добре и комфортно в обкръжението на сегашния свят, това е сигурен белег, че тя е подменила княза си.

На  в т о р о  място, този текст има и едно  п р о р о ч е с к о  значение, защото тук Исус говори директно на евреите за времето преди Неговото второ идване, сиреч за периода на Седемдесетата Даниилова седмица, която е Голямата скръб. В ст. 23 Спасителят, Който е Сам Домостроителят на Божието царство, вижда и описва благовестието на верния Остатък през времето на Голямата скръб. Прор. Исая говори за това, казвайки: „Ако Господ Саваот не ни бе оставил малък остатък, като Содом бихме станали и на Гомор бихме се уподобили” (1:9). За този остатък пише и ап. Павел: „...има остатък, избран по благодат” (Рим. 11:5). Ние виждаме този остатък в лицето на 144-те хиляди месиански евреи, които през времето на Голямата скръб ще станат инструмент в Божията ръка за обръщане към Христос на „едно голямо множество, което никой не можеше да изброи, от всеки народ, и от всичките племена, люде и езици...” (Откр. 7:4, 9).

П-р Д. Митев