Думата на Бог никога не става на две

ЙЕРЕМИЯ 21:1-2:

"Словото, което дойде към Йеремия от Господа, когато цар Седекия изпрати при него Пасхор, Мелхиевия син и Софоний, Маасиевия син, свещеника, като каза: Попитай, моля, Господа заради нас, защото Навуходоносор, вавилонският цар повдигна война срещу нас; може би Господ ще подейства за нас, според всичките Си чудеса, та да се отдалечи врагът от нас."

Св. текст докладва за реакцията на юдейския цар Седекия, която се оказва много, много закъсняла. Позицията на царя спрямо пророка винаги е била неприязнена, което се оказва един заразяващ пример за подражание на първите царедворци и дори на първенствуващите свещеници по онова време. До сега всички те умишлено са държали Йеремия в изолация, а народа – в информационно затъмнение.

Къде са сега всички онези, които за разлика от Божия пророк твърдяха, че никаква заплаха не грози еврейската държавица и че пророчествата на Йеремия не са от Бога? Защо цар Седекия не нареди на тях те да попитат Господа относно задаващата се катастрофа? Защо чак сега признават достоверността на Йеремиевото послание и на статута му на истински Божий пророк? Както казва нашият народ: „След дъжд – качулка”.

В текста, обаче, има и нещо друго, което заслужава внимание, и то е не толкова, че плачещият пророк е бил прав, колкото това, че изреченото от Бога винаги е истина, и че думата на Бог никога не става на две. И това се отнася както за предупрежденията и осъждението, които Бог изговаря чрез устата на пророците Си, тъй и за всичките Му обещания.

Спасителят казва по този повод следното в Матей 24:35: "Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.

А Павел ни вдъхва увереност, казвайки: "понеже в Него (в Христос) е ДА за всичките Божии обещания, колкото много и да са...  (ІІ Кор. 1:20).

 

П-р Д. Митев