Тихите води и тоягата

ЙЕРЕМИЯ 24

Съвсем правилно и уместно е възкликнал дворцовият пастор на Фридрих ІІ Велики, че най-доброто доказателство за Божието съществуване само с една дума, това са – евреите. Днешният св. прочит е едно красноречиво потвърждение на тази истина. Видението на кошницата със смокините представя в кратце историята на богоизбрания народ. Добрите на вид и на вкус смокини илюстрират Божията милост към верния остатък, който ще се завърне отново в Обещаната земя, за да я насели и оживи. Докато развалените и негодни за консумация смокини сочат на Божия гняв спрямо огромната част от Израил, които поради техните грехове и тези на бащите им нямаше да се завърнат от вавилонския плен и не само това, но и щяха да бъдат разпръснати по цялата земя. И ако беше само това!..., но те щяха да бъдат в немилост и в ужас за дълги векове. Писателят Еужен Сю е описал по неповторим начин тяхната трагична история в романа си „Скитникът евреин”.

Верният остатък, начело със Зоровавел, Ездра и Неемия щеше да се наслаждава на „зелените пасища и на тихите води” (Пс. 23:2), сиреч на водителството и на грижата на Верния Израилев. А наказващата и превъзпитаваща „тояга” (Пс. 23:4) е била и ще бъде тяхно настояще и бъдеще, за да ги доведе до онова положение и онзи момент, когато те ще кажат на Яздещия на белия кон (Откр. 19:11), подир Когото следват небесните войски и светиите от църквата: „Благословен, Който идва в името Господно!” (Пс. 118:26). И след това те вечно ще се наслаждават единствено на „тихи води и на зелени пасища”.

П-р Д. Митев