Човешкото сърце

ЛУКА 11:24-26:

„Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни муста и търси спокойствие; и като не намери, казва, ще се върна в къщата, откъдето съм излязъл. И като дойде, намира я пометена и наредена. Тогава отива и взема със себе си още седем други духове по-зли от него, и като влязат, живеят там, и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото”.

Страховит текст! Страховита картина!

Трябва да изтъкнем най-напред, че описаното в текста се изпълнило именно в националната съдба на Израил. Въпреки учението и великите чудесни дела на Спасителя, извършени сред този народ, и въпреки делата на учениците на Господа и знаменията, които Той извърши чрез тях, и въпреки всички пророчески предсказания в Стария Завет, то лидерите на нацията Израил се ожесточаваха все повече и повече против Христос и последователите Му. В тях злата страст се усилваше от ден на ден – седмократно повече. Тъй те отхвърлиха Месия и Го разпнаха. След това гониха и убиваха учениците Му. Поради това ги постигна нещо по-лошо от всичко, което дотогава бяха преживявали – Бог ги отхвърли, макар и временно.

Но тъй става и с отделния човек. Това писание се отнася и до отделния вярващ човек.

Наскоро преди да разкаже тази притча, Господ Исус бе изгонил един бяс. Изгонил го бе завинаги, и то така, че дяволът никога повече да не успее да се всели в това тяло. Знаем, че Христос може да стори това! (Марк. 9:25).

Обаче, в тази притча ние сме предупредени от Спасителя да внимаваме да не отпаднем от първата си любов към Него (Откр. 2:4-5), да не оставяме да пропадне доброто начало, което е почнал в нас „Начинателят и Завършителят на вярата ни” (Евр. 12:1-2). Защото ако не внимаваме и ако сме немарливи, то опасността стои пред вратата ни.

Това, че злият дух и изобщо всичко, свързано с греховния начин на живот и на мислене, са били изгонени, и сърцето на човек бива очистено, е прекрасно. Наистина „кръвта на Сина Му Исус Христос ни очиства от всеки грях” (І Йоан 1:7). Това, че „къщата” – т.е., сърцето ни, е било очистено, подредено и украсено, което изобразява новото начало или новото сърдечно състояние, създадено у нас чрез невидимото действие на Божия Святи Дух и на Неговото слово, всичко това е чудесно и многообещаващо.

Проблемът обаче, според думите на Спасителя е, че къщата останала празна! Това не е за вярване, но е факт. От една страна, благодарение на активната работа на Бог в сърцето и в живота ни, ние сме освободени от игото на греха и на дявола. Това ни води неусетно до извода, че от тук нататък всичко вече е наред. Да, ама не. Защото от друга страна Бог трябва да изпълни празната „къща” със Себе Си.

Не частично или до известна степен. Тук не важи правилото за чашата – дали е наполовина пълна или е наполовина празна. И в единия и в другия случай тя не е пълна! Тъй и сърцето на човека стои под угроза да бъде наново атакувано от дявола, ако то преди това не се е изпълнило с Христа.

Човешкото сърце е дом или на Святия Дух или на демоните (І Кор. 3:17; 6:19). Защото изгонените демони не са забравили старото си обиталище и се стремят към него.

Седмократното число на изпъдените демони не е случайно, а  е тясно свързано с Кумранското богословие. Според това седем духа излизат и са изпратени от Бог да участват в сътворението и в създаването на човека, и също тъй други седем духа, зли обаче, са изпращани от Велиал, от духа на лъжата.

В едно неделно училище попитали децата, какво биха направили, ако се похлопа на вратата на дома им, и ако този, който хлопа е сам Сатана? Отговорите, които децата дали били най-различни и твърде чудновати. Но едно дете заявило: „Аз ще помоля Исус да отиде и да отвори врата вместо мен, и Той да се разправя с дявола!”

„И тъй, както сте приели Христа Исуса , Господа, така и се обхождайте в Него. Вкоренени и назидавани в Него, утвърждавани във вярата си, както бяхте научени, и изобилващи в нея...” (Кол. 2:6-7).

П-р Д. Митев