Възкресенска изненада

Чували сме да казват за някои поддръжници на закона и на симбиозата между благодатта и старозаветния закон, които наричат себе си християни, че възкресението на Христос и свързаните с този факт обстоятелства не са им толкова по сърце, колкото например рождението и смъртта на Христос и свързаните с това празници. Ако в това има нещо вярно, то се дължи може би също и на краткото изявление, с което започва разглежданата от нас 28 глава на Матей, а именно: "И като се мина съботата..."

Това кратичко изречение съдържа интересна символика, напр., че вече са отминали: нуждата от принасяне на кръвни жертви, задължението за съблюдаване на всичките 538 заповеди на старозаветния закон, които човек, ако ги държи, ще бъде спасен, необходимостта от съблюдаване на съботния ден и пр.
Сякаш това кратко въведение в 28 глава отменя старозаветната събота и въвежда ПЪРВИЯ ДЕН на седмицата – НЕДЕЛЯТА като:

• 3 ден за възпоминание на чудото на Христовото възкресение;
• 3 ден за молитва и за служение и поклонение на Бога;
• 3 ден, който да бъде посвещаван единствено на Бог;
• 3 ден, който естествено и простичко заема мястото на досегашната събота.

Сам Господ Исус без да афишира това с думи и наредби, въвежда такава промяна, като не само възкръсва в неделен ден, но в две последователни недели се явява възкръснал на учениците Си (Йоан 20:19, 26).

Изглежда неделята се харесва и на Господ Святи Дух, защото в този ден Той слиза върху 120-те в йерусалимската горница, облича ги със сила, надува платната на кораба на Църквата и го пуска да плува по морето на вековете (Деян. 2:1).
Докато останалите апостоли все пак продължават да се придържат към изискванията на юдаизма (Деян. 21:20), то ап. Павел, който по-добре от всички тях е познавал същината на закона, въвел за себе си и за основаните от него църкви да си организират богослуженията и свързаните с тях дарения именно в неделен ден (Деян. 20:7; І Кор. 16:2).

Защото неделята представлява един НОВ ДЕН ЗА НОВОРОДЕНИТЕ ХОРА, които принадлежат на НОВОТО СЪЗДАНИЕ В ХРИСТОС, ден за радост.
Ранните св. отци докладват за същото:

• Посланието на Варнава (ок. 100 г.),
• Посланията на Игнатий Антиохийски (ок. 107 г.),
• Юстин Мъченик (145-150 г.),
• Ириней Лионски (155-202 г.).

И ако съборът в Лаодикия (397 г.) официално постановява неделният ден да бъде празничния и богослужебен ден за християнската Църква, то той просто узаконява една вече вековна и отдавнашна практика в цялата християнска Църква, а не нещо ново и нечувано до сега.

П-р Д. Митев