Белезите на последното време

Внимателният прочит на св. текст стих по стих води до следното:

І. ИСТОРИЧЕСКИЯТ ФОН на казаното е описан от Исус в Мат. 24:1-2; Марк. 13:1-2 и Лука 21:5-6.
Мат. 24:1-2: „И като излезе Исус от храма и си отиваше, учениците Му се приближиха да Му покажат зданията на храма. А Той им отговори: Истина ви казвам: Тук няма да остане камък върху камък, който да не се срине”.

Учениците искаха да изтъкнат пред Исус великолепието и изяществото на храма. По това време строителството на храма не било още свършило. Ирод Велики започва строителството в 20 г. пр. Хр., но то привършва едва в 64 г. сл. Хр., т.е. само шест години преди разрушаването на Йерусалим. Исус произнася настоящото слово ок. 30 г.; значи до този момент строителството продължавало вече 50 години. До завършването му оставали още 34 години. Там са се виждали наистина великолепни каменни мраморни блокове, които впечатлявали учениците, а и всички хора. Те се виждат и до днес. Наричали ги „Иродовите камъни” и били с дължина до 3.5 м. Исус обявява, обаче, че няма да остане камък върху камък. Това се сбъдва в 70 г., когато римляните разрушават Йерусалим. Храмът е бил опожарен. Голяма част от златото в него се разтопило от високата температура и втечненият благороден метал се разлял във фугите и пукнатините между отделните камъни. Затова в последствие римляните алчно изкъртвали камък по камък, за да изстържат и вземат това злато.

ІІ. ТРИ ВЪПРОСА
Пророчеството на Исус предизвиква учениците да Му зададат три въпроса, които са записани в Мат. 24:3; Марк. 13:3-4 и Лука 21:7.
Мат. 24:3: „И когато седеше на Елеонския хълм учениците дойдоха при Него насаме и Го попитаха: Кажи ни кога ще бъде това? И какъв ще бъде белегът на Твоето пришествие и за свършъка на века?”  (вж. Лука 21:7)

Учениците поставиха три въпроса относно белезите на всичко, за което Той говори.
1) Първият въпрос гласи: „Кажи ни кога ще бъде това?”, т.е. разрушаването на храма.

2) Вторият въпрос е: „...какъв ще бъде белегът на Твоето пришествие?” 

Този въпрос няма нищо общо с Грабването на Църквата, защото то ще стане неочаквано, незабелязано и небелязано от видими знаци. Докато Пришествието Му ще се предхожда от видими белези.
3) Третият въпрос: „И какъв ще бъде белегът...за свършъка на века?” (или на света)

Учениците поставиха три въпроса относно белезите. На трите въпроса Исус даде един отговор, обаче не в порядъка, в който учениците ги зададоха. Тези три отговора не се съдържат и в трите синоптични Евангелия. Матей и Марко докладват за отговорите на втория и третия въпрос, а Лука предава отговора само на първия въпрос.

ІІІ. ОБЩИ БЕЛЕЗИ НА ПЕРИОДА НА ЦЪРКВАТА
Преди да отговори пряко на поставените въпроси, Христос накратко описва периода на съществуване на Неговата Църква.
Мат. 24:4-6: „...Пазете се да не ви заблуди някой; защото мнозина ще дойдат в Мое име, като кажат: Аз съм Христос, и ще заблудят мнозина. И ще чуете за войни и военни слухове; но внимавайте да не се смущавате; понеже тези неща трябва да станат; но това още не е краят.”

Нито един от горните белези още не обозначава края нито началото на края. Но Исус сочи на две общи явления през този период.
1) Фалшиви Месии
Исус е първият в историята, който заяви, че е Месия. След Него мнозина са имали подобни претенции. Напр., до 1850 г. повече от дузина юдеи са се обявявали за Месии. Също и не малко езичници, напр. „преподобният” Мун, основател на „Обединителната църква”. Но това не обозначава края.
2) Вторият белег е „войни и военни слухове” на много места по света. Но и това не е още краят.

ІV. БЕЛЕЗИ ЗА КРАЯ НА ТОЗИ СВЯТ
След като Исус изрече горните предупреждения, той отговори най-напред на третия въпрос на учениците Си относно белега за свършъка на века (на света).

Мат. 24:7-8: „Защото ще се повдигне народ против народ и царство против царство; и на разни места ще има глад и трусове. Но всичко това ще бъде само начало на страданията”.

Изразът „страдания” означава „родилни болки”. „Начало на страданията” означава тогава първи родилни болки.

По-горе Исус предсказва за „войни и военни слухове” (ст. 6а), които от една страна представляват ограничени, локални военни конфликти, и от друга страна не са дори и началото на страданията. Но тук Той говори за такива военни конфликти, които ще отбележат „начало на страданията”. В евр. реч те се отнасят до СВЕТОВНИ конфликти.

Тъй Първата свет. война от 1914-1918 г. е изпълнение на това пророчество. Според мнението на историците Втората свет. война е продължение на първата. И двете войни са имали решаващи последствия за евр. нация. 1. свет. война поражда ционисткото движение. 2. свет. война води до създаване на евр. държава през 1948 г. Т.е., двете световни войни въвеждат Църквата в последния период на нейното съществуване.

V. Като въведение към отговора на втория въпрос Исус насочва вниманието към темата за ГОЛЯМАТА СКРЪБ.
1. Първа половина на Голямата скръб
Мат. 24:9-14: „Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете намразени от всички народи заради Моето име. И тогава мнозина ще се съблазнят и един други ще се предадат, и един друг ще се намразят. И много лъжепророци ще се появят и ще заблудят мнозина. И понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее. Но който устои до край, той ще бъде спасен. И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по целия свят за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят”.

Този пасаж си прилича много с Марк. 13:9-13 и Лука 21:12-19, обаче между тях има и различие, т.е. не става дума за едно и също нещо. Тъй Марко и Лука описват събитията, които ще се случат ПРЕДИ белезите за края на този свят, докато ев. Матей говори за събитията през първата половина на Гол. скръб, или които се случват СЛЕД гореописаните белези.
Исус споменава за пет неща, които се случват в 1-та половина на Гол. скръб.

1) Първо, голямо гонение ще има срещу светиите (ст. 9-10; вж. Откр. 6:9-11). Това гонение ще бъде провеждано от фалшивата „църква” (вж. Откр. 17:1-6).

2) Този период ще се отличава с явяването на много лъжепророци (ст. 11; вж. Зах. 13:2-6).

3) На трето място грехът и безбожието ще нарастват лавинообразно (ст. 12; вж. ІІ Сол. 2:6-7).

4) Но юдеите, които издържат до края на скръбта ще бъдат спасени (ст. 13).

5) Петият белег е повсеместно благовестие и съживление през първата половина на Гол. скръб чрез 144000 юдеи (ст. 14; Откр. 7:1-8), резултата от което е повярването в Христос на едно голямо множество езичници (Откр. 7:9-17).

2. Втора половина на Голямата скръб
Събитията от този период са описани в Мат. 24:15-28 и Марк. 13:14-23.
Мат. 24:15-28: „Затова, когато видите мерзостта, която докарва запустение, за която говори прор. Даниил, стояща на святото място (който чете, нека разбира), тогава онези, които са в Юдея, нека бягат по плонините; който се намира на покрива на къщата си, да не слиза да вземе нещата от къщата си; и който се намира на нивата, да не се връща назад да вземе дрехата си. А горко на бременните и кърмачките в онези дни! И молете се да не се случи бягането ви през зимата или в съботен ден, защото тогава ще има голяма скръб, небивала от началото на света до сега и каквато няма да има. И ако не се съкратяха онези дни, не би се избавил нито един човек, но заради избраните онези дни ще се съкратят. Тогава, ако ви каже някой: Ето, тук е Христос, или: Там е, не вярвайте. Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така че да заблудят, ако е възможно и избраните. Ето, предсказах ви. И така, ако ви кажат: Ето, Той е в пустинята – не излизайте; или: Ето, Той е във вътрешните стаи – не вярвайте. Защото както светкавицата излиза от изток и се вижда до запад, така ще бъде пришествиетто на Човешкия Син. Където бъде трупът, там ще се съберат и орлите”.

Христос изтъква тук осем твърдения:
1) Първият белег на втората половина на Гол. скръб ще бъде „мерзостта на запустението” (ст. 15). Тази мерзост на запустението се състои от два етапа:

1.1. Антихрист ще влезе в храма и по-специално в Св. Светих и от там ще се самообяви за бог (ІІ Сол. 2:3-10).

1.2. Лъжепророкът ще направи идол на Антихрист и ще го постави в Св. Светих )Откр. 13:11-15; Дан. 12:11). Което ще подсказва, че същинската Гол. скръб започва едва сега.

2) Мерзостта на запустението за юдеите ще бъде сигнал за бягство (ст. 16-20; вж. и Откр. 12).

3) Причината за бягството ще бъде неистовата омраза срещу евреите по целия свят (ст. 21).

4) Евреите ще оцелеят въпреки всичко, защото Бог е с тях (ст. 22).

5) Това време ще бъде времето на фалшивия „Месия” – на Антихрист (ст. 23).

6) Това ще бъде време наситено със знамения и чудеса, чиято цел ще е да накара хората да боготворят Антихрист (ІІ Сол. 2:89-10; Откр. 13:11-15).

7) Лъжци ще разпространяват невярни твърдения за Христос, че той е дошъл или че се е скрил някъде и пр. Но Исус предупреди учениците Си, че Второто Му Идване ще бъде видимо за разлика от Първото Идване.

8) Исус посочва мястото на слизането Му от небето (ст. 28). „Където бъде трупът, там ще се съберат и орлите”. „Трупът” сочи на Израил, докато „орлите” са несъмнено езичниците, чиито армии ще се струпат в Палестина. Мястото е ПЕТРА (БОСРА – вж. Мих. 2:12-13). Там Христос ще дойде.

VІ. БЕЛЕЗИ ЗА ПРИШЕСТВИЕТО НА ХРИСТОС
Отговорът на втория въпрос на учениците е даден в Мат. 24:29-30; Марк. 13:24-26 и Лука 21:25-27.
Мат. 24:29-30: „А веднага след скръбта на онези дни слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си, звездите ще падат от небето и небесните сили ще се разклатят. Тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия Син, идващ на небесните облази със сила и слава голяма” 

Тук Христос говори за белега на НЕБИВАЛА ТЪМНИНА над земята. Това ще причини огромен смут между хората (Лука 21:25-27). Тогава Христос ще се яви на небето (ст. 30 а).

С това Той отговаря и на трите въпроса на учениците Си. Белегът за разрушаването на Йерусалим се е изпълнил в 66 г. сл. Хр. Белегът за начало на страданията се е изпълнил чрез 1.-2. Свет. войни през 1914-1945 г. В края на Гол. скръб ще се сбъдне и третият белег.

VІІ. ЗАВРЪЩАНЕ НА ЕВРЕИТЕ
Исус казва, че пълното и повсеместно завръщане на евреите от целия свят в Палестина ще стане след Неговото второ пришествие (Марк. 13:27).
Мат. 24:31: „Ще изпрати Своите ангели с гръмогласна тръба; и те ще съберат избраните Му от четирите краища, от единия край на небето до другия”. Този текст няма предвид вярващите от Църквата и Грабването, защото последното се случва ПРЕДИ да започне Гол. скръб. Щом вярващите в Исус забележат, че се случват белезите на последното време и че Гол. скръб наближава, то значи Грабването е още по-наближило и те трябва да бъдат готови.

VІІІ. БЕЛЕГЪТ НА СМОКИНЯТА
Притчата за смоковницата се намира в Мат. 24:32-35; Марк. 13:28-32 и Лука 21:29-33.
Мат. 24:32-35: „И научете притчата от смокинята: Когато клоните й вече омекнат и развият листа, знаете, че лятото е близо. Също така и вие, когато видите всичко това да знаете, че Той е близо при вратата. Истина ви казвам: Това поколение няма да премине, докато не се сбъдне всичко това. Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат”.

Точно с този текст: „Това поколение няма да премине”, се спекулира, за да бъдат датирани било Грабването на Църквата или пък Второто Пришествие. Обаче Писанието забранява подобно датиране! Исус иска просто да каже: тогава когато белезите започнат да се случват, знайте, че Моето Второ Идване е наближило. И освен това, тук, посредством притчата за смокинята Исус не говори за Грабването, а за Второто Пришествие, чийто основен белег е „мерзостта на запустението”.

ІХ. ГРАБВАНЕТО НА ЦЪРКВАТА
Следващият библейски откъс се насочва към Грабването на Църквата. За това говорят Мат. 24:36-42 и Лука 21:34-36.
Мат. 24:36-42: „А за онзи ден и час никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а само Отец. И както стана в Ноевите дни, така ще бъде пришествието на Човешкия Син. Защото както и в онези дни преди потопа ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ной влезе в ковчега, и не усетиха, докато дойде потопът и завлече всички, така ще бъде и пришествието на Човешкия Син. Тогава двама ще бъдат на нивата; единият ще бъде взет, а другият ще бъде оставен. Две жени ще мелят на мелницата; есната ще бъде взета, а другата ще бъде оставена. Затова бдете, защото не знаете в кой ден ще дойде вашият Господ”. Във връзка с Грабването Христос казва три важни неща.

1) Времето за Грабването. Само един го знае и това е Отец Небесни (ст. 36). Ангелите не знаят това. Също и Синът, докато бе още на земята в човешки образ, не знаеше това време. Само Бог знае точното време. И щом е така, тогава то е скрито много повече за нас, хората. Налице е едно единствено указание: Грабването ще стане малко преди Гол. скръб. Неизвестността е свързана само с Грабването, а не с Второто Идване, защото за последното видяхме, че има ярки белези: подписването на 7-годишния мирен договор между Израил и Антихрист и „мерзостта на запустението”.
2) Грабването няма да бъде предизвестено чрез никакви белези (ст. 37-39), каквито ще има преди Второто Пришествие. Грабването ще стане докато хората на земята водят напълно нормален живот. Също както по време на Потопа. И тогава хората са живяли безгрижно, вършели са си работата. Нещата, които са правели, като ядене и пиене не са заклеймени като грехове, а са посочени като нормални житейски обстоятелства. И изведнъж, без да усетят, са били пометени от Потопа.
Също така ще стане и при Грабването на вярващите (ст. 40-41). Докато при Второто Му Пришествие нещата на земята и условията за живот ще бъдат ненормални, поради Антихрист.
3) Исус апелира да бъдем будни, за да избегнем Гол. скръб (ст. 42). „Будни” ще рече да бъдем готови (вж. Лука 21:36).

Х. ПРИТЧАТА ЗА СТОПАНИНА НА ДОМА
Мат. 24:43-44: „Но това да знаете, че ако стопанинът на дома би знаял в кой час ще дойде крадецът, бдял би и не би оставил да му подкопаят къщата. Затова бъдете и вие готови; защото в час, в който не мислите, Човешкият Син иде”. И в тази притча основният тон е готовността. Тя обаче има общо само със спасените хора.

Следващата притча е за верния и неверния слуга.
Мат. 24:45-51: „И така, кой тогава е верният и разумен слуга, когото господарят му е поставил над домашните си слуги, за да им дава храна навреме? Блажен е онзи слуга, чийто господар като си дойде, го намери, че прави така. Истина ви казвам, че ще го постави над целия си имот. Но ако онзи слуга е зъл и каже в сърцето си: Господарят ми се забави, и почне да бие съслужителите си и да яде и пие с пияниците, господарят на онзи слуга ще дойде в ден, когато той не го очаква, и в час, който той не знае, и като го подложи на сурово бичуване, ще определи неговата участ с лицемерите; там ще бъде плач и скърцане със зъби”.

В тази притча ударението пада на деятелността. Важно е да сме будни и готови. Но заедно с това ние трябва, докато чакаме нашия Господ и да вършим всекидневните си работи и да прилежаваме в християнското служение. Та като дойде Господ да ни намери, че сме на работа, а не отдадени на леност и празнодумство.

П-р Димитър Митев