Дарбите на Святия Дух

Харолд Хортън, библейски тълкувател, известен в петдесятните среди по света, ето какво пише в увода на своята книга „Дарбите на Святия Дух”:

Един геолог или селскостопански научен работник върши добра работа при изследването на земни проби, ако за експертизата се концентрира върху по-голям парцел от земя. Изследването на откъслечни и изолирани земни проби не дава обяснение за естеството на земята.

При разяснението на Библията е налице голяма суматоха и са били причинени много вреди на християнството чрез небрежния обичай да се обръща внимание на отделни стихове в Библията, без да се виждат те в истинската им взаимовръзка. Чрез взаимовръзката или контекста често пъти се обяснява достатъчно един труден стих. От една единствена малка част не може да се разбере точното значение, освен ако не се вземе под внимание цялостното съчетание, което вече дава достатъчно обяснение в това отношение.

Изброяването на духовните дарби се ограничава върху няколко отделни стихове в І Коринтяни 12 глава. Но за да ги разберем напълно трябва да бъде направен грижлив преглед и то въз основа на по-голяма част от това ценно Послание .

Ако се вгледаме по-внимателно в петте глави – от 10-та до 14-та – ще видим, че във всяка една от тях се разглежда една или друга страна от живота на всеки един християнин, като особено се подчертава поведението на вярващите в християнското събрание – което днес наричаме „Събрание на вярващите”.

Глави 12-та до 14-та се занимават по-подробно със свръхестественото снабдяване на вярващите за служение и молитва, което се състои в различните духовни дарби, като особено се набляга на молитвеното богослужение или на събирането на вярващите, където трябва да се проявят някои дарби. То няма да съвпадне с Божията мечта за едно истинско богослужение, ако там не се зачитат и се пренебрегват духовните дарби. Дарбите на Духа не са нещо дадено за свободен избор в Словото. Те са безусловно необходими пътеки на божественото откровение, а също и необходима ракета-носител на молитвата, без които никое богослужение не може да бъде докрай пълноценно. Освен това те са неизбежни инструменти на силата за служение.

С всички наши претенции за благочестивост и цялата наша вярност към богослужебните разпоредби и действия, на нас ни липсва славенето на Господа, както са правели старите израилтяни. Славенето на Господа липсва не само тогава, когато нашите движещи сили за молитвата са в безпорядък, но и тогава, когато нашият строг ред в молитвата и богослужението останат без сила и свръхестествени съпътстващи явления.

„При това, братя, желая да разбирате и да духовните дарби” – се казва в І Кор. 12:1.

Очевидна Божия воля е, че Неговият народ трябва да бъде просветлен относно чудесните духовни дарби. Незнанието на християнството за тези носители на християнски благословения е ужасяващо. Незнание от този род между Неговия народ е против волята Божия. Нека имаме предвид, че Павел, просветлен чрез Духа, не третира незнанието по отношение на съществуването на дарбите – защото коринтяните знаеха много добре за тях и ги притежаваха, а говори за тяхното незнание по отношение на тяхната употреба, на прилагането и контролирането им. Ако състоянието на тези сърца или на църквата, в която се проявяват редовно всички девет дарби се нарече „незнаещо”, то с каква подходяща дума трябва да се обозначи днешната християнска църква?! Съобразено със Словото е тези дарби да не се скриват от изпитателния поглед на любопитни, питащи хора, а да се изследват те чрез увеличителната лупа на Духа, който е техен Създател."

Харолд Хортън