Вехтата дреха и вехтите мехове

МАРК. 2:21-22: „Никой не пришива кръпка от невалян плат на вехта дреха; а инак, това което трябваше да запълни дрехата, отдира от нея, новото от вехтото, и съдраното става по-лошо. И никой не налива ново вино в стари мехове; инак виното ще спука меховете, и се изхабяват и виното и меховете; но наливат ново вино в нови мехове”.

Отговаряйки на въпроса, поставен по-горе, именно защо Неговите ученици не постят, Исус бе длъжен да изтъкне несъвместимостта на Неговото учение със съвкупността на всички онези правила, обряди, предания и обичаи на равините, с които те бяха затрупали Закона и ги бяха направили по-важни от самия Закон.

Исус им отговаря, като си служи с притчата за вехтата дреха и вехтите мехове.

По-късно ап. Павел също разглежда този въпрос в посланието си до Галатяните.

Там се казва, че Павел смъмрил ап. Петър за това, че той, бидейки юдеин, живеел по езически, сиреч нарушавал юдейския Закон, и в същото време изисквал от повярвалите в Христос езичници да пазят изискванията на еврейския Закон. По-нататък ап. Павел допълва, че от сега нататък чрез делата на Закона никой няма да може да се оправдае и да бъде спасен, но човек ще се спаси и оправдае единствено чрез вярата си в Христос и чрез вършене на Неговите заповеди.

„Ако пък би било възможно и чрез изпълнението на Закона да се оправдае човек, то Христос напразно е умрял” (Гал. 2:16-21).

Ето какво казва по този повод Йоан Златоуст (ІV в.): „Чуй думите на Павел, който казва, че чрез пазенето на Закона се събаря Евангелието..Ако Законът е потребен и за напред, то без съмнение нужна е не само една негова част, а е потребен целият Закон; а щом е потребен целият Закон, то лека полека се унищожава и оправданието чрез вяра в Исус Христос. Ако ти спазваш съботата, то защо не се обрязваш? Ако ли пък се обрязваш, то защо не почнеш и жертви да принасяш? Ако наистина е необходимо да се изпълни Законът, то необходимо е да се изпълни той целият, от начало до край. Ако ли пък не е потребно да се изпълнява целият Закон, то не е потребно да се изпълняват неговите части. От друга страна, ако ти се боиш да не бъдеш подхвърлен на осъждане за престъпването на една част от Закона, то още повече трябва да се боиш от престъпването на целия Закон. А щом е необходимо да се изпълнява целият Закон, то тогава трябва да се откажеш от Христа, или вървейки подир Него да станеш престъпник спрямо Закона. И тогава ще излезе, че Сам Христос е престъпник и причинител на това нарушаване на Закона”.

Да се върнем отново към притчата за вехтата дреха и новия плат. Фарисеите многократно мъмреха учениците на Исус, че те не спазват обичаите по Закона, напр., че не си мият ръцете, че късат в съботен ден житни класове, че не спазват обичайния пост и пр., и винаги Исус ги оправдаваше. Той ги оправда и сега. Обаче сега Исус добави и Своето гледище относно несъвместимостта на Неговото ново учение с грамадата от ненужни тълкувания, правила, обичаи и наредби, измислени от юдейските равини.

В контекста на учението на Исус и на казаното по-горе от ап. Павел и от Йоан Златоуст, ето как трябва да разбираме тази притча. Фарисеите изисквали от хората и от учениците на Исус да се наметнат с вехтата дреха на техните обряди и предания, докато Исус иска от всички хора да се облекат в новата дреха на Неговото учение за всеопрощаващата Божия любов. Защото човек не може да облече една нова дреха, докато не съблече старата преди това. Не може и да се кърпи тази извехтяла и съдрана дреха с кръпки от нова такава или от нов плат. С това вехтата дреха няма да стане нито по-трайна, нито по-красива, а по-скоро ще се разнищи от тези кръпки, а и новата вече ще е повредена.

Тъй и новото вино не се налива в стари мехове, защото те няма да издържат налягането, когато новото вино започне да кипи. И те ще се спукат и виното ще се разлее напразно.

Затова последователите на Исус трябва да станат „нови мехове”, т.е. нови хора като приемат новото учение и се облекат в един нов духовен човек, и като свалят от гърба си старата дреха, т.е. стария човек.

Сиреч, Исус изтъква превъзходството на Неговото учение на познаването на Него Самия пред всичко останало (вж. Фил. 3:7-8).

П-р Д. Митев