Естир

Кн. Естир и нейното повествувание разкриват по много ярък начин Божия промисъл и Божията грижа за Неговия народ Израил. Описаните събития са изпълнени с драматизъм и напрежение, достойни за холивудски сценарий. Междувременно вече има и филми, изградени по библейския сюжет.

Драмата в кн. Естир обаче надхвърля тесните граници на един междуетнически конфликт в рамките на обширната Мидоперсийска държава. Тук се води грандиозна битка, но не толкова между евреите от една страна и Аман от друга страна, колкото между Бог и Сатана, между неотклонния вървеж към изпълнение на месианските пророчества и напъните на силите на тъмнината да осуетят изпълнението им и явяването на Потомъка на жената (Бит. 3:15). Тук става дума за глобална битка в „небесни места”, която е предвкусване на онази битка, за която четем в Откр. 12:7-10, която ще завърши с окончателното изгонване на Сатана от небето.

В кн. Естир това колосално духовно противопоставяне се случва не толкова между царица Естир и Аман, колкото между Мардохей и Аман.
Аман, според евр. историк Йосиф Флавий, бил амаличанин, от потомците на Агаг – нарицателно име за царете на амаличаните (вж. Числ. 24:7). Според по-съвременни изследователи името на Аман, както и на баща му, има мидо-персийски произход. От Карзабадските надписи е известно, че родината на Агаг е била част от древна Мидия. Което потвърждава историческата достоверност на събитията, описани в кн. Естир.
Други тълкуватели наричат Аман „Македонец” вместо „Агагец”, като се опитват да свържат потеклото на Аман с древен македонски корен. Но това е несъстоятелен опит.

И дори родовият и етническият корен на Аман да не е точно определен, то няма никакво съмнение относно духовния „корен” на пъклените му замисли – това е само Сатана. Аман не е честен, нито е уравновесен и почтен човек. Той е долен интригант, който успява бързо да се издигне между царедворците на персийския монарх и дори да си спечели креслото на „премиер-министър”. Горделив, избухлив и отмъстителен човек – това е, което може да се каже за него.

Мардохей е неговата пълна противоположност. Той не е евреин и част от богоизбрания народ само поради своята кръвна и генетична връзка с Израиля. Мардохей има една изключително силна духовна връзка с миналото, настоящето и бъдещето на еврейската нация посредством верността си и непоколебимата си вяра в Бога на Авраам, Исаак и Яков. Този човек, за когото преданието твърди, че е бил част от Великата синагога на Ездра във Вавилон, е предан на Св. Писание, предаден на пост и на молитва, отстоява принципите си, проявява смелост и независимост. Всичко това той показва като не се съгласява да отдава почит на Аман, както са правели останалите слуги (3:2). Съчувствувайки му, те са го карали да склони глава, обаче напразно (3:4). Той ги изслушвал, но не преставал да бъде юдеин не толкова външно, колкото по сърце и душа.

Ок. 480 г. пр. Хр. Мардохей постъпва според новозаветния принцип: „Подобава да се покоряваме преди всичко на Бога, а не на човеците” (Деян. 5:29).

П-р Д. Митев.