Епохата на закона

ИЗХ. 20:1: „И Бог говори тези думи...”

Бог говори на Мойсей на планината Синай. Този момент е ключов за историята на човечеството и в частност за народа Израил, защото отбелязва началото на нов етап в историята на Божието домостроителство.
Тук започва ПЕТАТА ЕПОХА в Божия план и цел през вековете, а именно ЕПОХАТА НА ЗАКОНА. Тя следва предишните епохи на: Невинност (Бит. 1:28); Съвест или на морална отговорност (Бит. 3:7); Човешко управление (Бит. 8:15); Патриарсите (Бит. 12:1).

Тази епоха започва с даването на Закона на Синай и се простира до Голготската жертва на Исус Христос, в която се изпълняват всички обещания и предобрази на Закона. Досега разгледаните четири свещени епохи са белязани от провала на човека при изпита на неговите вяра и послушание спрямо Бога (Бит. 16:1-4; 26:6-10; 27:1-25). И Египет се провали, като не взе под внимание предупрежденията от Бога (Бит. 12:3) и затова бе осъден. Но Бог промисли един избавител – Мойсей, една жертва – пасхалното агне и изведе с мощна ръка евреите от Египет.

Законът разкрива:
(1) Що е благоговеен страх спрямо светостта на Бог (Изх. 19:10-25);
(2) Опасността от заразата на греха (Рим. 7:13; І Тим. 1:8-10);
(3) Нуждата от послушание (Ерем. 7:23-24);
(4) Всеобщата човешка духовна слабост (Рим. 3:19-20); и
(5) чудото на Божията благодат, която чрез кръвните жертви проправя пътя към Бога. Тези пък жертви предобразно сочат на Божия Агнец Христос (Йоан 1:29; Рим. 3:21).

Законът не омаловажава и не отменя Божиите обещания, дадени на Авраам. Той не носи и не дава живот и оправдание (Деян. 15:10-11; Гал. 2:16, 21; 3:3-9), но за потомството на Авраам бе задължителен житейски стандарт и мерило. Следваща цел на Закона бе да изтъкне нуждата от святост и чистота в живота на израилтяните (Изх. 19:5-6).

И тъй, общата цел на Закона бе да държи Израил в послушание за тяхно добро.
Но израилтяните неправилно разбираха смисъла на Закона (І Тим. 1:8-10). Те се стремяха към оправдание чрез дела и ритуални религиозни предписания (Деян. 15:1). Затова те отхвърлиха изпратения им Месия (Йоан 1:10-11). Историята на Израил по време на странстването им в пустинята, после в собствената им земя и по време на разпръсването им между народите представлява от себе си един скръбен разказ за постоянно нарушаване на Закона.

Даването на Закона е тясно свързано и със ЗАВЕТА НА БОГ С МОЙСЕЙ. Този завет се състои от три части, всяка от които е важна за останалите две.

ПЪРВАТА част това са ЗАПОВЕДИТЕ, които изявяват справедливата Божия воля (Изх. 20:1-26).

ВТОРАТА част се състои от ЗАКОНИТЕ, които регулират СОЦИАЛНИЯ живот на Израилския народ (21:1 до 24:11).

ТРЕТАТА част включва в себе си ПРЕДПИСАНИЯТА, които регулират религиозния живот на евреите (24:12 до 31:18). Тези три части заедно формират Закона, тъй както се подразбира той и в Новия Завет (Мат. 5:17-18). Заповедите и предписанията съставляваха една религиозна система, като заповедите имаха „служение за осъждане и за смърт” (ІІ Кор. 3:7-9); предписанията даваха на народа ходатайственото служение в лицето на първосвещеника; жертвите пък служеха за омилостивение за греховете на народа, като сочеха на Божия Агнец (Лев. 16:6; Евр. 5:1-3; Рим. 3:25-26).

Християните не са подчинени на Мойсеевия Закон, но на новия завет на благодатта, която е безусловна (Рим. 3:21-27; 6:14-15).

И тъй Законът не промени нищичко от завета с Авраам, а беше просто едно допълнение за определено време – докато дойде Потомъкът (Гал. 3:17-19).

П-р Д. Митев