Копнежа на човека по Бога

ЙОВ 23:3: „О, да знаех, къде да Го намеря, бих отишъл пред престола Му”.

С тези думи прав. Йов става изразител на копнежа на човека по Бога. Библията заявява ясно, че Бог е създал човека по Свой образ и по Своето подобие (Бит. 1:26). Това значи, че Бог е вложил в човека една ВРОДЕНА СПОСОБНОСТ да се стреми към Него и към подобие с Него. Както гласът на кръвта свързва хората помежду им, така и „роднинската” връзка между нас и Бог притегля и издига душата към Бога.

Още ОМИР (ІХ в. пр. Хр.) е казал: „Както малките птиченца отварят устата си за храна, така и всички човеци ожидат боговете”.

А псалмопевецът още по-точно напипва вродения религиозен пулс у човека, като казва: „Както еленът пъхти за водните извори, така душата ми въздиша за Тебе, Боже! Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог, кога ще дойда и ще се явя пред Бога!” (42:1-2).

Известният френски философ и познавач на религията ОГЮСТ САБАТИЕ, като си задава въпроса: Защо съм религиозен? – отговаря: „Аз не мога другояче; тук имам работа с духовната природа на моята същност... С една дума, религиозен съм, понеже съм човек и ми е невъзможно да избягам от човешката си природа”.

И руският гений ДОСТОЕВСКИ (1821-1881) влага в устата на своя герой Макар Иванов от романа „Юноша” думите: „Невъзможно е човек да живее без да се прекланя пред нещо; това не може да изтърпи никой. Ако отхвърли Бога – на идола ще се поклони: дървен, златен или мислен”.

Тази именно връзка, която ни свързва с Бога, този стремеж на душата към Бога, тя е основата и коренът на всяка религиозност и на всяко откровение.

От друга страна, тази жажда по Бога е възможна и осъществима затова, защото Бог ни ПОЗВОЛЯВА да пристъпваме към Него. Неговата благодат позволява да имаме СМЕЛОСТТА да отидем при Него и да останем в подножието на престола Му.

Имаме не само свобода на достъпа, но и свобода да искаме, да молим, да ожидаме, да ходатайстваме. Нещо, което не бихме посмели така свободно да искаме или така свободно да се отнесем с някой, който е високопоставен.

Но в цялата религиозна история на човечеството ЕДИН единствен само отваря широко вратата към Себе Си за човешкото сърце и казва: „Елате при Мене всички, които се трудите и сте обременини, и Аз ще ви успокоя” (Мат. 11:28). Пак Той, ИСУС ХРИСТОС добавя: „И който дойде при Мене, никак няма да го изпъдя” (Йоан 6:37).

23:10:

„Знае обаче пътя ми. Когато ме изпита ще изляза като злато”.

Ние не знаем често много неща, иска да каже Йов, не знаем пътя, по който да вървим. Обаче, утеха е за нас фактът, че Бог знае. Това е утеха за всяка искрено вярваща душа. И тогава, когато хората не ни разбират, и се случва, че дори близки познати не ни познават отвътре и не разбират намеренията ни и действията ни, Той знае, Той разбира, защото Той „наблюдава пътя на праведните” (Пс. 1:6). В края на краищата праведните ще излязат като злато, одобрени, по-добри и усъвършенствани.

Но докато Йов не е имал идеален пример пред себе си, който да следва, ние имаме такъв – Исус Христос. За Него казва авторът на посланието до евреите, че Той е безпримерен образец за нас: „Тоя Христос в дните на плътта Си, като принесе със силен вик и сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да Го избави от смърт, и като бе послушан заради благоговението Си, ако и да беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада, и като се усъвършенства, стана причина за вечно спасение на всички, които са Му послушни” (5:7-9).

23:12:

«Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна».

Йов иска да каже, че би могъл да живее по-скоро без ежедневния си хляб, отколкото без Божието слово. И както Йосиф в Египет осигурил запаси от храна за народа за времето на гладните години, тъй и нашите души и сърца се хранят с Божието слово. То е, което дава сила на духовния ни живот и на християнските ни дела. За това слово ни препоръчва ап. Петър да копнеем, като казва: «Пожелавайте като новородени младенци чистото духовно мляко, за да пораснете чрез него към спасение» (І Пет. 2:2).

П-р Д. Митев