Праведните страдат ли?

ЙОВ 4:7-8: „Спомни си, моля, кой някога е погинал невинен или къде са били изтребени правдивите. Доколкото аз съм видял, онези, които орат беззаконие, и сеят нечестие, това и жънат”.

Това казаха някога приятелите на прав. Йов. Такава е била философията им и вътрешната им нагласа, че ПРАВЕДНИЯТ НЕ ТРЯБВА НИКОГА ДА СТРАДА! И че ако някой някъде все пак страда („А в случая това си ти, Йове!” – това искаха да кажат те.), то това е защото този някой е ГРЕШЕН (според тях). Значи, щом Йов страда толкова тежко, то от това следва, че той е много голям грешник. И те упорито се мъчеха да принудят Йов да признае, че е грешен, и дори да открие къде и в какво е съгрешил.

Онези Йовови „приятели” са имали винаги достатъчно последователи през всички времена. Даже днешните им последователи със „сигурност знаят”, в какво точно е сгрешил Йов. И цитират 3:25: „Това от което се страхувах, то ме сполетя...” И тълкувайки, че страхът на Йов бил пукнатинката, през която дяволът го е вкарал в грях, оплитат една противоречива теория, която е същата като на някогашните „приятели” на прав. Йов, а именно, че ВИНАГИ ГРЕХЪТ Е ПРИЧИНА ЗА СТРАДАНИЯТА. И за жалост потвърждават казаното, че от Библията можеш да изфабрикуваш всичко, каквото си пожелаеш, - ако не съблюдаваш общоприетите правила за тълкуването й, и ако пренебрегнеш нейния контекст, и най-вече, ако не си приятел с Автора й.

Днес много страдалци си патят от техните т.н. „Йовови приятели”, които ги заклеймяват като грешници. Заради първите нека да побеседваме по повдигнатата тема.

Първо, трябва да признаем, че бедите, несгодите, болестите и страданията не са създадени от Бог. Напротив, това което Той създаде беше много добро! (Бит. 1:31 а) Раят в Едем бе създаден без недостатък. Първите хора също бяха създадени без никакъв недостатък. Не в Бог трябва да търсим източника на злините, защото „Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина” (І Йоан 1:5), т.е. в Него няма грях, нито зло. Печалната истина е, че всичко се преобърна с главата надолу, когато първите хора СЪГРЕШИХА СРЕЩУ БОГ (Бит. 3:1-7). Онзи грях отвори „кутията на Пандора” и от там произлязоха всички беди, болести, страдания, ужаси, войни и т.н. Следователно не трябва Бог да бъде обвиняван за всички тези лоши неща, но СВОБОДНАТА ВОЛЯ на човека, и дяволът.

Второ, ако и всеки човек да е „генетично” предразположен към горното следствие от грехопадението, то не всеки човек носи страдание, защото непременно е грешен. В случая с Йов причината за страданието му е ясно и нагледно представена в първа и втора глава. Сатана искаше на всяка цена да подхвърли Йов на страдание, но му трябваше позволение от Бог. Ако той вече беше намерил онази „пукнатинка”, за която говорят съвременните „Йовови приятели”, то тогава „клеветникът” (Откр. 12:9-10) щеше да проглуши ушите на целия свят, че Йов е бил грешен.

Сам Бог наблегна пред Сатана, че Йов е ПРАВЕДЕН и че се БОИ САМО ОТ БОГ! (1:8; 2:3). Или Бог се е лъгал?... Невъзможно! Бог просто искаше да се прослави в живота на Йов.
Друг такъв случай имаме с евангелския СЛЕПОРОДЕН (Йоан 9). Учениците на Исус, повлияни от хорското бръщолевене (което пък е повлияно от „Йововите приятели”), попитаха Спасителя: „Поради чий грях, негов ли или на родителите му той се е родил сляп?” (9:2) Като че ли хората изпитват някакво удоволствие да човъркат в раната на някого, да вадят съчицата от окото му и да го обявят за грешен. Обаче Исус попари клюкарските им надежди, като каза: „..нито поради негов грях, нито на родителите му, но ЗА ДА СЕ ЯВЯТ В НЕГО БОЖИИТЕ ДЕЛА”. Не е ли велико! Дори в и чрез несъвършения човек Бог иска и може да се прослави. И Той го прави.

Примерите в тази посока са многобройни – и в Библията и в обикновения живот.

Йововите „утешители” също изричат неща в беседите им, които са истинни. Никой не отрича това. Но в случая с отношението им към проблема на Йов, те бяха „слепи водачи”, защото изобщо не разбираха Йова. Ако ние не искаме да бъдем като тях, тогава нека никога да не избързваме да обвиняваме някого, който страда, че е грешен и с това да увеличаваме болката му.

По-добре да се присъединим към Павел, който казва: „Радвайте се с онези, които се радват, и плачете с онези, които плачат... Не се мислете за мъдри. Никому не въздавайте зло за зло, но търсете това, което е добро за всички хора”
(Рим. 12:15-17).

П-р Д. Митев